Конвенцията

Избърсвам праха от блога си, за да комбинирам в общ текст няколко коментара, които писах във фейсбук под постове за конвенцията.
Конвенцията... брррр... вече се усеща като Конституцията... или Конфекцията... с елементи на Илюминация... Оставяме шегата настрана и ето, че отново имаме два полюса. Тълкува се, че тези, които са против нея, подкрепят домашното насилие, а тези които са за нея, са либерасти, които ще сменят половете на децата.
Аз, разбира се, се лутам по средата и ето бърз синтез на първосигналното ми възприятие по въпроса:
Истанбулската конвенция не е закон, а образно казано цели да "побутва" системата към прилагане на законите. Законите. Те съществуват. Но за съжаление няма функциониращи полиция и съдебна система. Това ме навежда на мисълта, че с въпросния документ или без, положението ще си остане същото. Просто ще се появят нови скъпоплатени бюрократи - т.нар. "надзорници" по прилагането му, които допълнително ще объркват с намесата и тълкуванията си и без това безнадеждните разследвания на случаите на домашно насилие. 
Какво разбираме под домашно насилие - това е физически и психически тормоз в дома. Автоматично означава, че под закрила трябва да е потърпевшият, независимо от пол, възраст, религия и т.н. - демек както жена, тормозена от мъжа си, така и мъж, тормозен от жена си, хермафродит от травестита и т.н. Следователно подразделението на полови и социални трансформации в конвенцията е напълно излишно и дори натрапва не толкова, че всички са равни, колкото, че някои са по-равни. Отваря се вратичка, че всеки с нетрадиционна ориентация се оказва по-защитен от насилие от всякакво естество, всравнение с изтезаваните жени, за чиито палачи ограничителната заповед не представлява никаква пречка. Т.нар. джендъри ще имат основание да се оплачат на базата на пола си, за разлика от мен, например.
Тук идва моментът с броя на половете. В един статус четох великодушно пояснение, че и биологичните, и социалните полове са 2, просто "вторите са въведени във формулярите заради еманципацията". Чудесно. Само че аз си представям следната картинка: Имаме мъж, който се чувства жена. Попълва документ. В графата биологичен пол (секс) той е длъжен да отбележи "мъж". Но в графата социален пол (джендър) той ще отбележи "жена". Половете са си два, но ко прайме сега? Аз съм достатъчно еманципирана, за да нямам проблем с това, но и достатъчно стъпила на земята, за да не ми допада, че тези отметки изместват фокуса от реалния проблем. А я да си представим, че този джендър ми е набрал за нещо. Винаги може да ме съди за насилие, позовавайки се на Истанбулската конвенция, защото съм го нарекла "педал". Докато аз не мога да го пипна, както и да ме обиди.
Страшна е не самата Конвенция, а лавинната тенденция да се пропагандират въпросните полови промени. Четох, че в Полша, Великобритания и редица други държави тя е приета, но със сериозни редакции. Демек няма лошо към побутване на системата да работи, но и не трябва да се отнасяме лежерно към останалите мракобесни идиотии, пробутвани покрай основното.
Не на последно място - прави ми впечатление, че за пореден път най-ревностните почитатели на джендърите са точно определен тип хора: с традиционна ориентация, но тенденциозна демонстрация на съпричастност към всяка нетрадиционна проява или малцинствена група без да са пряко засегнати. Когато има гейпарад, те първи са там. Когато се съберат кърмачки да свещенодействат в МОЛ, те веднага ги приветстват. Когато куче изяде дете, те спасяват кучето от евтаназия. 
За разлика от тях нормалните хомосексуалисти не се натрапват, живеят си като пичове и нямат нужда от специфични конвенции. Но всички ние като общество имаме нужда от работещи съдебна власт и полиция. 
Ако конвенцията може да гарантира, че ще стане чудо и всички престъпници ще се озоват в затвора, бих си затворила очите за спорните елементи. Но за мен е пределно ясно, че това няма да се случи.