Андерсен

Ад

След случая с живата факла, която запали цялото общество, си позволявам няколко реда.
Не мисля, че има анализ на ситуацията, който е адекватен и може да я обясни. Не мисля, че хората имат право, да чоплят в душата на тази жена. Аз се почувствах зле от трагедията й, но не по-малко кофти от факта, че е документирана в клип. За това моят коментар е насочен към ядрото на проблема, което се намира извън черупката на конкретния случай. Насочен е към сентенцията, че на човек му трябват хляб и зрелища, но от нея махаме хляба. Към еволюцията на хорската  кръвожадност и възприемчивост към насилие. Преди години, след излъчването на клането на войниче в Чечня, моментално уволниха Милена Милотинова от Канал 1. А сега летвата за чувствителност и човещина вече е толкова ниска, че всички информационни сайтове ни избодоха очите с "горещата" новина. Опитвайки се да намеря някакъв смисъл, успях да видя нещо друго: как в целия кошмар се прокрадна косвения сблъсък на два антипода - "папарака" с камерата и мъжът, който с якето си се опита да гаси пламъците. Между тези толкова различни реакции блещука някаква символика. Надежда, че съществуват и правилни решения. Дори на фона на едно толкова грешно. Много, много съжалявам, че някой може да стигне дотам. Обществото ни отдавна има нужда от екзорсизъм.

Предизборно 2014

Омерзена от политическата циркулация в KLETA MAJKA BALGARIQ години наред не упражнявах правото си на глас. Не можех да си изкривя душата. През годините на фона на оядената партия-столетница и нейните рожби - ДПС и различните компилации от демократи, се появяваха "феномени", които обяздваха хорските надежди и нахлуваха на политическия манеж като месии. Съответно се сриваха също толкова грандиозно. Нито царчето, нито психобутафорията "Адолф с перчем на Левски", еле пък пожарникарят->мутра->кмет->премиер успяха да предизвикат у мен минимална симпатия. Да не говорим за последния хит - шизоидната напориста майна. Всички се въртят от десетилетия пред очите ни, навързани като свински черва. Чист човек няма откъде да излезе. Кое до някаква степен обяснява нещата:
1. Хората забравят много бързо и са склонни да редуват правителства, биейки шута на последния провал с предпоследния.
2. Много българи все още изпитват носталгия към съществуването си преди 89-а година. Да не говорим, че повечето активни и последователни избиратели са на преклонна възраст - сиреч страдат от въпросната сантименталност. А поради тяхната активност страдаме и ние. Доста от тях не живеят в реалния свят и биха гласували дори за павиан-кандидат, щом е червен.
3. По-голямата част от младите и интелигентните се целят в дясното, но и те постоянно се разочароват от честото разместване на пластове в това пространство. Дето имаше един виц: "Кои членуват в Съюза на свободните демократи? - Тези демократи, които още са на свобода." На последните избори плеснаха с ръце и се прегърнаха с Кунева-Пръмова, но при десния избирател историята с №15 не мина. А за разкош блудният седесар Лукарски срина нивото с любовните си обрати.
4. Народът е толкова оскотял, че лесно се хваща на въдицата на всеки циркаджия с грандомански обещания. И тук се сещам за друга реплика от прехода: "Ние сме малък, но много прост народ."
5. Малцинствата стават мнозинства по време на избори, а те са реалната машина за гласове.

При така създадената ситуация, явно всеки бледолик глас е важен. Ето защо насочих фокуса си към по-малка формация, която да дръпне гласа ми далеч от трите големи сбирщини на кръвопийци БСП, ГЕРБ и ДПС. Изборът ми може да изглежда несериозен и неразумен, но както казва моята приятелка Ламята: Аман от моралисти!
От дете в мен кипи бунт към всичко наложено и тесногръдо. Това бунтарство се прояви и под формата на меломания. Хванах зората на доста предизвикателна вълна от българския рокендрол. Един от символите й се превърна в сполучлива, пикантна подправка на политическата манджа. Преди да се фокусирам върху него, да споделя: скоро гледах серия предизборни клипове и честно казано се озовах на ръба на депресия. Изтъркани пледоарии, скучни, нагли, до ненавист познати типове, тук там някой налудничав човечец... Един вперил безизразен, четящ поглед долу вляво на снимащата го камера пред плакат на партията си... Друг се разхожда в детска площадка с прясно боядисани арматури от средата на миналия век. Трети изкуствено увеселен симулира емоционалност... А вий.. вий сте идиоти! И изведнъж! Съвременен, позитивен клип, сниман с добра техника, хумор, послание. Изкрещя и моята сантименталност в избора. Фиксирам Ел президенте Светльо Витков и винаги очаквам любимите ми моралисти (изключвайки един, когото обичам и мога да слушам) да изтъкнат простотията в творчеството му, циничното му поведение, мнимите му родствени връзки с Мими Виткова и Бриго Аспарухов и т.н. По този повод се сещам, как често ме питат каква ми е връзката с Георги или Краси Гергови, с които имам "честта" да съм адаш по фамилия. А има ли значение изобщо? Цялата музикална гилдия беше лице на демокрацията през първите й години. Всеки от тях бе политически ангажиран, определяше общественото мнение на младите, на новите... Въпреки, че между тях фигурираха и смешни "дисиденти" като Кирил Маричков. Къде са те сега? По-горе споменах, че интелигенцията дърпа към съвремието, което не е лявото. Но не е и това дясно, което ни се предлага. Аз приемам като наказателен вот единственото съвременно, свежо и бунтарско нещо, което ми се предлага в този момент. С ясната мисъл, че Ел президенте Витков президент няма да стане. И пак цитирам Ламята: Аман от моралисти!

Та издрънках всичките тези неща, не за да си оправдавам пристрастията, а с ясна и категорична цел:
ГЛАСУВАЙТЕ! ПРОТИВ трите партии, които ТРЯБВА да бъдат заличени от политическото пространство. Против ГЕРБ, БСП и ДПС. Може и за човечеца с арматурните катерушки... то по-зле няма накъде...

Лола

Част от илюстрациите ми към брилянтните фейлетони на Лола Монтескьо от страниците на "24 часа":

Текстовете тук:

https://www.facebook.com/LolaMontesqieu?fref=ts

10 години назад

Първите ми илюстрации за "24 часа" преди точно 10 години. Материалът беше свързан с възпитанието на децата, техните проблеми и съвети за разрешаването им ... или нещо такова, почти не помня... Тогава хич не си ги харесвах, но сега ми изглеждат симпатични :)

Брадатата

Начетох се и се наслушах на мнения относно брадатата жена. До какво в общи линии довеждат експертните гледни точки: Ако не можете да я възприемете, вие сте старомодни русофили с антиевропейски нагласи, ако сте окей с нея - вие сте истински граждани на света.

С какво разполагаме като факти и как ги асимилирам аз:

1. Имаме млад хубав мъж с брада - до тук добре.

2. Обаче е облечен и гримиран като жена - пак добре. Световният шоубизнесът отдавна залива с провокации и се продава със скандали. Даже на наша територия сме се наситили на Азис - кичозният балкански вариант на Кончита. Преди години "Евровизия" спечели Дана Интернешънъл - също транссексуална, за съжаление кьосе. Следователно обърканият пол отдавна не вади очи.

3. Брадатият австрийски травестит е талантлив - може би с право е оглавил конкурса (аз не го гледах и не знам, дали някой е заслужавал повече).

4. Личности като въпросния Вурст винаги стават параван на гейобществата - "ето, ние можем, ние имаме права, и ние сме хора". За това антиизказванията се приемат като дискриминация и голяма част от обществото демонстрира разкрепостеност и съпричастност, подкрепяйки подобни прояви. 

5. Хората с обратна сексуална ориентация имат право на нормален живот и поле за изява. Те не могат и не трябва да вървят срещу природата си. Познавам гейове и отношението ми към тях не е различно. Напротив - радвам им се, когато гордо живеят в кожата си... И дори на мен ми правят впечатление хубави жени.

6. "Евровизия" винаги е имала политическа насоченост и победителите обикновено не са случайни.

... Може да има нещо, което изпускам, но в общи линии изредих основното.

Какво си мисля аз:

Не мога да се съглася, че дни наред безпощадно трябва да се натрапва образът на брадатата жена като нещо, което съм длъжна да възприема за нормално. При всичките гореизброени факти, на мен този човек най-малкото ми убягва естетически. А най-многото съм майка на син. Не мисля, че момчето ми ще е по-малко в крак с модата и международното положение, ако предпочете да е мъж с брада, отколкото жена. Независимо от сексуалната си ориентация. И не - въпросът не опира до това: "какво толкова - това са само косми". За мен нещата отиват към определяне и изкривяване на ценности, колкото и архаично да звучи. Да не говорим, че поизпуснахме какво става в Украйна и Близкия Изток покрай цялата дандания с екстравагантния Вурст. Ако не се бях удавила в новаторски изказвания, че видиш ли, не разбирам нещата, щом брадатата не ме кефи, щях да махна с ръка и да кажа: ебаси пича, тоя ги разби с тая маскировка, евала! Обаче така създалата се революция ми дойде в повече и кантарът ми натежа на другата страна. Велик е гримираният Дейвид Боуи, ефектен е Мерилин Менсън, Кис създадоха цяла индустрия... А редица изявени гейове минаха БЕЗ подобно дегизиране: Фреди Меркюри, Роб Халфорд, кой ли не... Не мога, не мога да си изкривя душата.

Да е жива и здрава Кончита, ама аз предпочитам да гледам, как разфасоват жираф с научна цел.