Участвах безславно в конкурс макло ас с този хардкор римейк на "Червената шапчица" по време на карантина, който представлява нещо като трагикомичен хиперреализъм с еротични елементи.
Историята е препратка към случая с двете заразени дами, завърнали се от Холандия в Хасково, и е посветена на всички смели и безотговорни граждани на света и носители на короната, които я пренасяха по въздух и земя без да им мигне окото.
Хасково. В един чуден майски ден Червената шапчица кротко спяла като уважаващ себе си тулуп.
Тя носела прякора си, защото преди карантината работела в местната дискотека, а програмата ѝ включвала селекция от фокуси, които изпълнявала със закачлива алена баретка, украсена с пайети, подарък от баба ѝ. Аксесоарът толкова ѝ отивал, че всички в града гальовно я наричали Червената шапчица.
Във въпросния пролетен ден, точно когато слънцето достигало зенита си в тихото небе, а махмурлукът отстъпвал място на достоен регенериращ сън, неприкосновените права на Шапчицата били рязко нарушени от майка ѝ, която влетяла в стаята и викнала:
- Атанаске, ставай! Баба ти от Амстердам се обади, че е болна. Тръгвай към летището в София, че съм ѝ опаковала луканка от бесния глиган и литър от ракията на свако ти, та барем изправи гребена!
Червената Атанаска погледнала лошо с мътно око, прозинала се и се съсредоточила в опит за преодоляване на гравитацията. След като се изправила на крака, бавно, но сигурно си облякла малката червена рокля, пресовала си косата, шпакловала се стабилно с портокалов фон дьо тен и си начертала главозамайваща очна линия от носа до ушите. Провлачила куфара с луканката и ракията към вратата, а на прага майка ѝ я инструктирала:
- И да не говориш с непознати, че на летището дебне големият лош Вълк и само чака да ти вземе паспорта, за да те засили по предназначение!
- Бе, я трай там! - раздразнено изджвакала с дъвка Червената шапчица и пукнала розов балон върху носа си.
Потеглила с рейса към София, даже придремала по пътя, но когато стигнала на летището, установила, че главоболът и цивилизацията са непосилно бреме за крехките ѝ плещи. Безславно се залутала сред разписанията на полетите, нервно чаткала с 20-сантиметровите си токчета, блъскала се по хората и от напрежение си залепила дъвката на едно табло. А-ха да си извади червилото, за да напише заветната трибуквена дума с "К", когато изневиделица към нея се приближил Вълкът - изтупан с официален анцуг, изящен ланец и ослепителна усмивка а ла Благо Джизъса:
- Накъде пътувате, млада госпожице?
- Отивам при баба ми. - светнала Червената шапчица. - Но се обърках и не мога да си намеря полета.
- Аууу! А къде живее баба ти?
- В Амстердам. В първата къща до Червените фенери.
- Какво съвпадение! И аз отивам там! А на колко години е баба ти?
- На 41.
- Чудесно! Ще мина и аз да я навестя.
- Ооо, колко сте мил! Баба много ще Ви се зарадва. - изчуруликала замаяната девойка.
Тогава Вълкът изпратил Червената Атанаска на самолета за Амстердам през Москва, а той се метнал на директния полет.
Докато Шапчицата обикаляла Евразия по въздух, злосторникът кацнал в нидерландската столица и лесно намерил къщичката до Червените фенери. Звъннал по домофона и чул прокашлянето на бабата:
- Кой е?
- Аз съм, бабо.
- Аре, бе, Атанаске, откога те чакам! Ше пукна сама тука, де*ба! - изграчила старата майка и натиснала копчето.
Вълкът с няколко скока преодолял стълбите, ритнал вратата и се озовал в цялата си мощ пред леглото на шашардисаната маман. Тя тамън да изпищи, но фиксирала стройната му фигура и луксозния анцуг, затова само скромно изхриптяла в ковидска немощ. Той злоупотребил с нея, след което я затворил в банята. Облякъл си нейните жартиери и сатенен пеньоар, сложил най-пищната ѝ руса перука, легнал в кревата и зачакал.
След 7 часа по домофона се звъннало:
- Дърто, отваряй, че съм скапана! Нося ти луканка и от домашнярката на свако.
- Влизай, влизай, отключено е.
Червената шапчица влезнала, приближила се до леглото и се опулила:
- Дърто, що са ти толкова червени очите?
- Защото пафках много силен джойнт, бабиното.
- А що са ти толкова големи ръките, чуйек?
- Защото тренирам за бицепси, бабиното.
- Ъъъ.. а защо ти е толкова набола брадата?
- За да те изям! - изригнал Вълкът и се хвърлил върху девойката.
Злоупотребил и с нея, заключил я при бабата, изпушил една цигара и доволен заспал в мекото легло.
Но през това време през къщата минали инспектори на местното РЗИ, които наглеждали диагностицираните с Ковид 19. Веднага забелязали, че вратата е открехната, надзърнали и що да видят - тъмен балкански субект!
- Ах, злосторнико, откога те търсим!
Точно да го закопчаят и се сетили, че може българската труженичка да е затворена някъде вътре. Тихичко обиколили, стигнали до банята, отключили и намерили двете жертви - опърпани, запотени, превъзбудени, но живи! Те много се зарадвали, обаче инспекторите ги посекли:
- Не бързайте! Чакайте първо да неутрализираме врага!
Тихо се приближили към него, извадили една сонда и внимателно му я пъхнали в... гърлото, откъдето напълнили корема му с дезинфектант. След това всички се скрили в банята и зачакали.
Не след дълго престъпникът се събудил и усетил, че му е много лошо. Едвам се надигнал, простенал, избълбукал и издал по един гръм от всичките си отверстия. Тъй като не му станало по-добре, решил да се разходи на чист въздух по брега на Амстел, за да му олекне.
Тръгнал той, а главата му тежала, ръцете и краката му не го слушали, мозъкът му пулсирал, гърлото му стържело от жажда. Залитнал към реката да пийне малко вода, но в този миг дезинфектантът в корема му натежал, Вълкът приритал, цамбурнал и се удавил. Впоследствие влезнал в регистрите като случай на Ковид със съпътстващи усложнения.
Чак тогава инспекторите изкарали Червената шапчица и баба ѝ от банята и ги положили на леглото. Понеже бабата кашляла като магаре, те я интубирали и вентилирали, после ги предупредили никъде да не излизат и си тръгнали.
Двете жени само това чакали. Тъй като бабата нямала здравни осигуровки, решили, че в Амстердам са обречени, събрали си багажа и хукнали към летището. Ни живи, ни умрели хванали първия полет за София, който бил с прекачвания през Прага, Талин, Букурещ и Варна. През целия път кашляли и се потели, но геройски оцелели и кацнали на Софийското летище. Оттам незабелязано се шмугнали между служителите, финтирали термокамерите и със сетни сили се натоварили в автобуса за Хасково. На родната автогара първо си купили кебапчета, после се довлекли до будката за вестници, където прелистили цялата преса с наплюнчени пръсти, за да проверят дали не ги издирват от Интерпол, и накрая успокоени се трупясали в такси до дома.
Пред къщата радостно ги посрещнала цялата рода. Сложили ги да си легнат и събрали махалата, за да отпразнуват прибирането на Червената шапчица и баба ѝ.
Три дни яли, пили и се веселили.
Край.
Илюстрацията е много стара и съм я рисувала по друг повод, където Червената шапчица е по-скоро положителна героиня.
