Изобразителното изкуство е мое призвание и професия.
Времето, обстоятелствата и академичната ми специалност ме насочиха към печата, рекламата и маркетинга. И колкото да съм се опитвала да бягам от строгата специфика на графичния дизайн към свободния порив на четката и платното, в крайна сметка прегърнах възможността да прехвърлям топката в двете полета.
Винаги силно са ме привличали сполучливите визуални сигнали и са ме отблъсквали неща, чиято обвивка и представяне не са подходящи. И колкото повече живея, толкова у мен се възбужда почти болна непримиримост към налагането на невежи, необмислени, сакати разпознавателни знаци в заобикалящата ни среда, които дори често са облик на институции, определящи начина ни живот. Разбира се, не изключвам субективността на красивото, но то винаги е лежало върху установени естетически норми.
Много преди нас Кант е развил теорията си за вкуса като сетиво, възпроизвеждащо чувства и памет, подхранвано от познанието, въображението и духа. Това означава, че дори човек да не притежава умението да твори, не пречи да е ценител, чиито сетивност, интелект и опит му позволяват да достигне онова състояние на ума, в което изпитва истинско удоволствие от видяното или чутото.
Вкусът се възпитава с култура и информираност. Но поради все по-ниските критерии, покриващи тези условия, представата за вкус става все по-размита, а изискванията за качество неусетно падат.
Това засяга не само изобразителното изкуство, а и всяко друго.
Давам хаотичен пример в музиката:
Милчо Левиев е музикант и композитор, усъвършенствал всяка стъпка в развитието си, за да се превърне в класик.
Милко Калайджиев също се води музикант и композитор, обявен за жив класик в жанра си. Повечето му почитатели не са чували за Милчо Левиев, а фенската им маса многократно надвишава тази на класическата музика и джаза. Ако статистически съпоставим профилите им, със сигурност ще установим, че милковистите са по-необразовани, напористи и неквалифицирани, но занижената им представа за вкус надделява заради бройката и социалния им статус.
Сигурно Бат'Милко е симпатичен веселяк, но няма как да е по-голям музикант от Милчо Левиев, притежавал дарбата, познанието и класата, за които Милко не е и сънувал.
Но ето че публичните критерии за музикален вкус са силно изкривени.
Тъй като професия ми е изобразителното изкуство, си позволявам да споделя някои лични наблюдения за случващото се около нас, които коментирам не само на базата на усещането си за красиво и сполучливо, а и благодарение на опита си.
Няма да обсъждам аспектите, които изискват усилие да бъдат забелязани - живописта, литературното оформление, сценографията и повечето пластични изкуства, а се насочвам точно към онези произведения, които ни се набиват в очите постоянно, независимо дали сме фенове на Милко или Милчо - именно обликът на продуктите, които масово използваме в консуматорското си общество.
Няма да изпадам в състояние на безразборен хейт, а точно обратното - съвсем добронамерено ще опитам да върна нещата в обективните естетически рамки. Дори ще завъртя гледната точка, като категорично се разгранича от тенденцията за заклеймяване на всеки художествен продукт, спечелил обявен конкурс. Аз съм винаги на страната на добрия артист, защото в общата песен на отрицанието солистите са фенове на Милко - най-шумни и крайни, свикнали лесно да омаловажават качеството, което не могат да разберат, а да идеализират посредствеността, която е евтина и лесна за притежание.
Тъпото е, че кръгът се затваря, поради факта, че продуктите и тяхното представяне са предназначени за масовия потребител. Но въпреки воя на невежеството, помитащ всичко по пътя си, трябва да помним, че добрият вкус е най-важен.
Давам примери:
- Голямо иронизиране падна с логото на Пловдив за Европейска столица на културата. Обявиха го първо за крадено, после за герберо-връзкарско, непрофесионално и какво ли не. Упорито и лавинообразно се натрапваше мнението, че знакът за нищо не става. Ала това категорично не отговаря на истината:
Авторът му е един от най-добрите съвременни професионалисти, мой състудент, на всичкото отгоре пловдивчанин, който е оставил сърцето си в този проект и с много усилия е постигнал перфектния облик на европредседателството на града:
- В аналогична ситуация наскоро попадна друг прецизен дизайнер - Радослава Боор, която ребрандира Варненския драматичен театър в обща концепция с целия местен културен институт.
Резултатът е изпипан минимализъм с младежки облик, който разбира се, автоматично попадна под прицела на общото невежество и агресия:
- Един от първите подобни скандали беше през 2013 г., когато ескалира осмиването на спечелилото обществен конкурс туристическо лого на България. Признавам, че също се шегувах с рохкото яйце и емблемата на БСП с мисълта, че знакът не е съвсем подходящ, изваден от контекста на идейната серия, покриваща концепцията му.
Всъщност логото е дело на екип от специалисти, а цялата серия на туристическите категории, която тогава остана незабелязана, е просто бонбон:
В крайна сметка конкурсът тотално се опорочи и до днес показваме на света стария знак, който е артистичен, обаче всеки мръсен професионалист знае, че розата не се използва току-така, защото символизира женски полов орган:
Аз бих подходила към задачата съвсем различно, но това не променя факта, че спечелилото лого е нагледно, опростено, графично, създадено по всички стандарти за изграждане на марка:
- Идва ред на логото на БНТ.
Тук клакьорите първо се изсилиха, а после с половин уста признаха: "Не е толкова зле." Всъщност е много добре, а представянето му от авторския екип беше просто убийствено. Признавам го чистосърдечно, при все че участвах безславно в този конкурс.
Ето още примери за съществуващи красоти:
- Революционното двуезично лого на БНР е просто великолепно и аз много му се възхищавам:
- Логото на "Овергаз" направо топли душата - хем елегантно, хем индустриално - баш в десетката:
- За марката "Брей!" нямам думи - за да изкараш българска шевица от знака на Кауфланд, трябва да си много напред с материала. Свалям шапка:
- Демократична България и Партията на Цв. Цв. разполагат с най-издържаните графични знаци на фона на целия безумен партиен кич - явно целта им за власт оправдава средствата и са наели добри рекламни специалисти:
------------------------------------------------------------
А сега обръщам плочата:
За мен остава напълно необяснимо защо стабилни, авторитетни организации от всяка сфера подкопават имиджа си с неподходящи визуални сигнали. Дали наистина се дължи на шуробаджанащина, дали е просто немарливост... за мен е пълна мистерия.
Ето примери:
- Първият пример е причината да селектирам цялата тази информация:
След форсирана рекламна кампания стартира новинарският канал на Нова ТВ. Всичко изглежда луксозно и авторитетно до момента, в който логото на информационната програма не застане до официалното лого на телевизията - защо, по дяволите, са нарушили красивата серия на каналите на Нова?
Какъв е този топуз с имитационен шрифт и изкривена форма, очевидно направен от човек, различен от автора на оригинала?
А дори не се е налагало да разкъсват цялостния облик на медийната група, защото са имали готовото лого, взето от "Нова Нюз Радио":
- Като започнах с телевизии, няма как да пропусна дърводелското лого на БСТВ, което се чете като Бтв с необяснимо "С" по средата.
В 21 век сме, това не може и не трябва да е истина. Освен, ако не се надяват, че възрастните хора недовиждат.
Сглобих набързо някаква елементарна аналогия:
- Партията на зелените също би трябвало да има свеж, привлекателен символ. Вместо това отново виждаме неподходящ шрифт, подчертан с излишна сянка и неугледни, буквални клипартове, съчетали дървесина и глобус. Вдъхнах му малко живот:
- Не мога да подмина "клеймото" на "Има такъв народ". Просто няма как да имаш претенции за революция и иновативност, да се целиш към младите и амбициозните, а да плеснеш такова "нещо" за лице на инициативата си.
Да вземат пример от гореспоменатите Демократична България и Цв. Цв.
Щом Цв. може, значи всеки може.
Ако са търсели категоричността на щампа или печат, можеше да е нещо такова, при това с акцент върху "ТАКЪВ", а не върху изтърканата от употреба дума "НАРОД":
- Друг пример за творческо безсилие е надписът на аптеките "Марешки", който, уви, наднича зад всеки ъгъл. Този шрифт е познат още от зората на мобилните оператори и притежава отдавна остаряла постсоциалистическа визия.
"МобилТел" се ребрандираха и промениха хиляда пъти досега, ала стилът на въпросните аптеки е застинал някъде в 90-те. На всичкото отгоре името прилича на "Маретки". Ето друга ръкописна визия:
- Тъй като никоя сфера не е застрахована от лош вкус, давам пример за мощен работодател, за когото не би трябвало да е проблем да изглежда още по-престижен. "ГлавБолгарСтрой" предлага едно от най-безсмислените, ръбати лога, което не носи никакво послание (макар да подозирам, че идеята е някаква ъглово-измервателна). Ако искат индустриален олд-скул стил, ето вариант:
- Сега се връщам към медиите.
Разбирам, че не можем да имаме големи очаквания от жълт вестник, че насоката му налага да изглежда кичозен и небрежен, но винаги е по-добре
нещата да са красиви, а не затормозяващи.
Ето бъгавата глава на "Уикенд" до примера, как би могла да е сигнална, жълта и ексклузивна, без да е толкова грозна:
- Още един пример за дълбочината на проблема, засегнал почти всяка сфера:
Едно от най-големите застрахователни дружества "ЛевИнс" се представя с този неамбициозен, нелогичен знак, в който има противоречива индикация за българско "Л" и латинско "i", както и представа за бумеранг, обединен с нещо като човешки силует.
Нека да вкараме някаква логика, като например къща, която е символ за сигурност и е от най-честите застрахователни обекти, а в случая може да бъде определена от буквата "Л".
...Е, хайде, ще сложа и една точка:
- Най-големият дистрибутор на обзавеждане за баня разчита на спорен "логотип". За фирма, предлагаща луксозни интериорни решения, чийто слоган е "Качеството има значение", запазеният знак е от изключителна важност и би трябвало да обърне повече внимание на облика си:
- И последно:
Дори водеща верига за детски играчки и принадлежности залага на доста скромна ретро-визия, вместо да се възползва от необятните възможности на въображението за симпатичен символ, привличащ децата и щедрите им родители, отговарящ на слогана "Подари щастие!":
------------------------------------------------------------
За финал искам да се извиня за нахалството да се бъркам в чужди работи, ала твърдо вярвам, че има надежда заобикалящата ни среда да стане по-красива, добрият вкус да надделее, хората да започнат да ценят труда и класата, а воят на невежите палачи да замлъкне.
За да ме разберете, върнете се на първите лога, които дадох за пример със спечелените от тях конкурси, а после прегледайте отново наложените съществуващи знаци, които се опитах да коригирам.
Милковистите да са живи и здрави, но трябва да залагаме на милчовците.
П.П.: Всяка от аналогиите ми отне не повече от 15-ина минути, а за "Комсед" ползвах муцунката на мое съществуващо лого.
