Баба

Животе... Колко си пълен и колко бързо можеш да опустееш. Колко не си случаен. Как следваш своя ритъм... Но дори изконната ти последователност не дава покой, когато ни връхлети загуба. Не изпреварваш събитията... оценявам. Но не мога да свикна с липсата на големия човек, скрит в дребничката бабка. Че вече я няма, поне не в този живот. А в него се разкъса паяжината, която вълшебно обвързваше и сплотяваше няколко поколения - връзката, която започваше от пиедестала на нашия Странджа в женски облик, обгръщаше ни, приближаваше ни един към друг, възпитаваше ни. 

Дори нарушена, паяжината трябва да съществува невидима и здрава... Но пиедесталът е празен. А чувството е, че всичко се разпада, защото само нашият Странджа притежаваше магията да кове традиция.

Символът на Вазовия Странджа е толкова точен за нея - сила, топлина и сигурност. А нашият Странджа се казваше баба Донка. Скромна и крехка, горда и могъща. В мен се надпреварват много спомени - разказите ѝ за детството, за любовта, за трудностите и победите, за пътешествията. Виждам я пред себе си - естетика, красота и разум. 

Помня, как ме приспиваше, как ме учеше да шия. Как я карах да слуша първите ми албуми на Guns N' Roses и Bon Jovi. Колко хареса първата ми татуировка. Как с дядо посрещаха приятелите ми под ореха в Балкана на тяхната трапеза, с неговата ракийка, с нейните гозби... Семейните Коледи, когато стягаше паяжината най-здраво и цялата многобройна фамилия бе щастлива в нея. 

С присъствието си Баба Донка изпълни нашите животи и нейният винаги ще ни липсва. 

Напусна ни на 27 февруари 2012 г.

Обичам те, бабче!