:)

Една много дълга история

Все по-често се сблъсквам с така модерната русофобия. Реших да подложа на дисекция тази форма на враждебност и да формулирам личното си мнение. Подозирам, че ще съм многословна, така че сега е моментът да спрете да четете.
Никога не съм имала афинитет дори към екскурзия до Русия. Скучна, тоталитарна, затворена страна. Задължителното изучаване на руски език в училище ми беше досадно. Аналогията с дървени трупи, танкове, москвичи и забрадени тьотки с времето ми се засилваше. 80-те на морето се запознах с едни русначета, облечени като бабички, дето искаха да си пишем, но аз ги отсвирих резко. И рускините, омъжени за българи, от дете ми изглеждат кошмарни - особено в мисията си да мьекат с роден акцент след десетки години живот в България. От всички, които съм срещала, има едно изключение - леля Надя, майка на най-добрата ми приятелка в началното училище. Работлива и грижовна, възпита две прекрасни деца, като между тях отглеждаше и сестра ми. Разрешаваше им да гледат телевизия до късно и те бяха експерти по "Робинята Изаура", докато аз мернах само 2-3 пъти Женоария и Леонсио. На снимките от сватбата си носеше венец с маргаритки, през лятото ходеха на палатки по Южното Черноморие. Единственият й "недостатък" бе, че приготвяше безсолни манджи, горчив чай, даже курабийките не бяха сладки. Ако култивираше люти чушки, сигурно нямаше да са люти. И въпреки гореспоменатите екстри, кулинарството й дамгоса допълнително отношението ми към руснаците.

По времето на другарите и другарките, когато ме пращаха при баба ми на ул. "Екзарх Йосиф", си умирах от кеф, как тя се обръщаше към жените. Наричаше ги "Госпожо", което ми звучеше направо като "Мадмоазель". Разказваше ми за царски времена, водеше ме в "Александър Невски" да палим свещички и въобще водехме светски живот.
Проруското влияние, на което бях подложена, бе от страна на дядо. Полковник от ВВС, изучил се в Москва, първият български военен аташе във Виетнам, живял в Ханой по време на войната. По негова линия съм потомка на Капитан Петко войвода. В момента е на 87 години, всеки ден взима сина ми от училище, шофира от София до Ловеч по 10 пъти в годината. Дори се шегува, че дъщеря му (майка ми) не му разрешава да качва стопаджийки. Той успя да възпита у мен особен сантимент - абонира ме за "Колобок", пускаше ми емблематичните руски песнички, гледахме "Ну, погоди", а по-късно ми подари албуми с репродукции на Репин и Шишкин, които оказаха огромно влияние върху художественото ми ориентиране. В последствие открих Виктор Цой, Висоцки, братя Стругацки, Булгаков, Илф и Петров... Всеки е учил Менделеевата таблица, цял свят знае Виктор Нуреев, Ломоносов, Толстой, Чайковски - хора от всички сфери на изкуството, науката и литературата. А когато скоро пак метнах око на "Ну, погоди", установих, че в серията с цирка кончето препуска върху мелодията на "School's Out" на Алис Купър - SLO4AENOS?! NEMISLA.

След години, въпреки натрупаната симпатия към руската култура, изградих политическите си възгледи. Превърнах се в опозиция на разкошния ми дядо. Той ми разказваше, как неговият дядо партизанин е бил изтезаван пред децата си, а после убит. Искаше да прочета антифашисткия роман на баща му (едно от въпросните деца, който впрочем е бил новатор в много отношения - един от първите лютиери в България, изобретил цигулка от 5010 кибритени клечки, на която са свирили световни музиканти и днес е изложена в Националния историческия музей).

Снимката свалих от нета и под нея текстът гласи: 

"Тази цигулка е дело на политически затворник от Варненския затвор. Човекът бил преследван от царските власти заради комунистическите си убеждения преди 9 септември 1944 г. Феноменалната цигулка има лък и струни и издава чуден звук, разказват запознати."

Дядо с чувство на обич и дълг изповядва бащината си идеология. Аз се гордея с предците си, но няма как да бъда разубедена, че политическите пристрастия не могат да са фамилна традиция. Факт е, че почти всяко семейство е пострадало от определена власт. Потомците предават и преекспонират омраза, която никога не е конструктивна. Срещала съм потърпевши от комунистическия режим, склонни да зачеркнат Смирненски и Вапцаров. Аз осъждам със сърцето си убийството на Райко Алексиев, но когато намесят в него Николай Райнов, душата ми плаче. Няма сила, която да оправдае атентата в "Св. София", но скърбя и за гибелта на Гео Милев - експресионистът, благодарение на който за първи път течение в световното изкуство навлиза едновременно в България. Тези хора са жертви на нереализируеми, изродени политически движения.
През Виденовата зима бях ученичка в гимназията и не пропусках протест. Ходех със скъсани дънки и кубинки. Беше ми писнало от ориз, картофи и насипни цигари Арда качак. Кълвях американските битнически романи. Искаше ми се да се пренеса някъде в щатите, например Сиатъл. По онова време гледах филм за Сталин, след който Хитлер ми се стори некоординирано бохемче. Червеното ми беше черно. СДС ми изглеждаше единствената алтернатива за съвременен живот. Прекратяване на досегашните чужди влияния, късане на всички връзки с отминалия строй и незабавна лустрация - толкова елементарно.

Ентусиазмът ми започна да секва след събарянето на мавзолея, а по време на натовските бомбардировки над Белград не можех да си намеря място. Споменавам мавзолея, защото още тогава смятах, че подобно недоразумение трябва да служи като чудесна обеца на ухото. Вместо демонстративно да се трие история. Можеше някой ден да го посоча на сина ми: "Ето това, Саше, е налудничава конструкция от отминал режим, в която деца на твоята възраст разглеждат под строй умрял чичко и после не могат да спят седмици. "Зомбита срещу растения" са халтурка. А сега е само луксозна обществена тоалетна и няма страшно." Но при липсата на мавзолей, бих му обяснила, че е нещо, построено за 6 дена, и съборено за горе-долу толкова. Понеже е бил лоша, но много здрава сграда, от чието балконче е махала Лиляна Павлова под формата на пионерче до бай Тошо. Ще му кажа, че човек не може да избяга от историята, колкото и да взривява. Че тя се върти и сегашният политически елит се състои от еволюирали комсомолчета и партийни секретари с номенклатурно потекло. Които във фаза на надмощие се самозабравят.

В тази връзка се сещам за дебатите по демонтирането на паметника на Съветската армия. Позицията ми е сходна: Не искам да се харчат данъците ми за поредната прищявка около историко-политическите иновации. И най-важното - ако паметникът бе останал боядисан "в крак с времето", щеше да се превърне в истинско произведение на изкуството и културно наследство, върху което е отпечатан дългогодишния български преход.

Разбира се оценката не важи за седмоъгълния петохуй пред НДК, който е олицетворение на криворазбрания комунистически "абстрактен модернизъм". Това разхищение на бетон и фаянс идва в повече на всеки нормален. Полуразрушена гротеска, опасна не само за физическото, но и за психическото здраве. И ще си браня данъците със зъби и нокти, ако ще ги инвестират в реставрация или ограда около нея, вместо просто да изчезне. На органичния ми комфорт се отразява и корозиралия летищен Орфей - 21 век сме, мама му. В сравнение с разкапаните му телеса, паметникът на трансформърсите в Шумен пращи от художествена стойност, а този на Съветската армия е жив реализъм (само малко да се оцвети отново и грешка няма да има).
Тук автоматично се връщаме на русофобството. Много от последователите му ще ме осъдят, но ми дреме на шапката. Според последните тълкувания, руснаците са зверове, под чието робство гнием повече от век. В новите учебници по история замениха турското иго с "османско присъствие". Скоро очакваме да въведат руското робство, наред с пълното отричане на всичко славянско. Аз предлагам да цензурират и Дядо Вазов, за да няма противоречия. А, и Славянската ни писменост вече да не се нарича така. Преди години илюстрирах изследване на швейцарски институт, според който във вените ни тече 49% тракийска кръв, 15% славянска, а всичко останало е страшна мешавица от елини, древни македонци и какво ли не. В момента се чудя, какво значи това - че не сме славяни, или че техният ген е на второ място във веригата. Станах разногледа и извън иронията: през 2009 г., 10 години след събарянето на мавзолея, една от първите акции на Б. Б. като премиер бе, да реставрира Руски паметник. Година по-късно цялата столица грееше в билбордове с лика на Путин, очаквайки визитата му. И дълго се наслаждавахме на милата картинка "Владимир Владимирович, овчарско куче и нацепена батка".

Днес палачинката е обърната и даже наличието на Меркел на парада за День победьI в Москва не бе повод за българско присъствие там. Обятията ни са отворени за щаб на НАТО покрай конфликта в Украйна. По Цариградско дефилира "Джим" Кери, а геноцида над арменците признахме, изчаквайки първо да го направят американците (както се завъртя шегичката, че сигурно забавянето е заради часовата разлика). Циркулираме от една зависимост в друга. Намираме си нови виновници, измиваме си ръцете и облизваме актуалните месии. А всъщност омразата към дадена нация - руската, турската или американската, не е патриотизъм. Мразим съседите си, забравяйки поговорката, че човек не трябва да се кара с тях, защото са най-близо да му окажат първа помощ. Мразим Русия, изолирайки танца й със Запада. Танц, в който ту си чупят краката, ту си правят реверанси. И в двата случая ние нямаме място между чука и наковалнята.

Често повтарям, че нищо не е черно-бяло. Всяко фанатично фобско или филско напъване ми изглежда болестотворно. Интелигентният ерудиран човек не страда от предразсъдъци. За илюстрация ще дам балансирания завършек на споровете за руснаците, които водим с моя иначе перфектен мъж. Имаме си репертоар в дебата. Първо, той ги нарича крепостни селяни, а аз му отговарям, че са били такива, както във всяка друга държава, във всеки момент от историята са експлоатирани роби (тук правя препратка към редовете нагоре с отношението ми към тьотките и танковете). Второ, той казва, че в Русия прости хора бедстват в мизерия на огромна територия. Аз му отговарям, че да, но и в едни американски щати е фраш с дебили, разпръснати по прерии и пустини, дето не могат да четат и (еле па у Тексас) скиват ли негър, му е спукана работата. Да не говорим за у нас - липсващото звено царства в 2/3 от територията на България. Той преминава към трета точка - в Русия всичко, освен Москва и Санкт Петербург, е тотал щета. Аз отново му давам за пример положението извън големите градове на САЩ, както и, че в българската провинция човек спокойно може да се гръмне. Разбира се, не игнорирам факта, че ако човекът има възможност и средства, би живял отлично в някое китно планинско селце. Но пък мъжът ми в спокойствие и идилично безвремие няма да издържи и 3 дена. В разговора не пропускаме руските олигофрени из фриксайтовете. За тях сме напълно съгласни, че няма втори. Въпреки, че аз имам слабост и към американските. Светът е пълен с идиоти и фрикове дебнат отвсякъде.

Финишираме със Сталин - изверг, на който всичко човешко е чуждо. Аз добавям, че с Хитлер са нападнали заедно Полша. И тук изригваме в единодушие и си стискаме ръцете. Извън американо-руските дебати, съм дълбоко убедена, че истината е в Стария континент.
В този ред на мисли, преди месец гледахме The Boat That Rocked - филм по истински случай с любимия ми Филип Хофман, за частно рокрадио, плаващо на корабче в Британски води през 66-а. За забраната на рокендрола до такава степен, че накрая правителството ги оставя да се издавят, за да спрат емисиите. Е, имаше хепиенд - слушателите им нелегално ги спасиха с подръчни материали.

Няма как да не се сетя за стригането в България по същото време. Тогава баща ми се е завирал на таван в Банишора да слуша "Крийдънс". Но този филм, както и други класики като It Might Get Loud (в който Джими Пейдж разказва за критиците, заклеймили кариерата му в началото) са красноречиви, че рокендролът е прохождал в немилост навсякъде по белия свят. Не само у нас.
20 години по-късно, когато тук комунистите още бяха на власт, вече съществуваха "Кале" и "Нова Генерация", голямата сестра на близнаците от нашия етаж носеше рокерия с нашивки на "Мейдън", а баба ми наричаше другарките "госпожи". Бях дете, но усещах, как режимът все по-често се сблъсква със стабилна бариера.
Винаги и навсякъде в човешката история властимащите са проявявали сила при страх от неподчинение. Атаката е най-добрата защита. През вековете крале, свещеници, политици и военни са определяли битието ни. Но не и съдбите ни. Рано или късно хората вдигат глави и тръгват срещу системата. Всяка империя е имала начало и край.
Преди 2 години отново скачах по протести. Тая работа се оказа безславна, въпреки хилядите вдигнати глави. Явно още ни е рано и клекнахме обратно. Остана само мразенето, а то не е достатъчно за премахване на проблемите в здравната система, информационната цензура, ниските доходи, психясването на нацията, кръвопийството на малцинствата... За това отдавна не са ни виновни комунисти и фашисти. Много след тях, ние си оставаме овце. Всички фобства и филства са рожби на принципа "разделяй и владей". Аман от стадния ни манталитет, аман от руснаци и американци, от изкривяване на ценности, от духовен геноцид над поколенията. И за разкош, да вместя вица за цигането, което попитало баща си: "- Тате, какво е демокрация? - Това, Хасанчо, е когато белите работят, плащат данъци, а от тях живеем ние, получаваме помощи и не плащаме сметки. - А това не ги ли дразни? - Дразни ги, ама това вече е расизъм."

За край на фермана, се отприщвам да помразя и аз - с интернационален и широк фокус: СМРТ за вълците в овчи кожи, които ни управляват от десетилетия, за олигарсите и мутрите, разпродали България. СМРТ за единиците, владеещи и моделиращи света. СМРТ за всички диктатори, начело със севернокорейското деграде, откъснало милиони клети роби от реалността. СМРТ за религиозните фундаменталисти, СМРТ за ислямските фанатици, унищожаващи хора, паметници и история. Всички те ми се виждат някак си по-страшни от руснаците.
Viva la revolution! И Punk's not dead!

.

Преди време споделих човешката си реакция след клипа с агонизиращата жена-факла пред президентството. Реакция на отвращение към комерсиализирането на една трагедия:
http://venetagergova.blogspot.com/2014/11/blog-post.html
"Филмовият материал" с изкуфялата акушерка удари всичките ми възприятия в земята. Дори без да съм го гледала. А това, че щафетата толкова мазно се предаде от жестокостта на една твар към пиянството на един народ, наистина осакатява морално. Ето как един факт може да се интерпретира различно:
В защита на съществото попаднах на така модерния напоследък термин "бърнаут". Е, моля ви се! Ако светът не се беше сдобил скоро с бърнаутнал пилот, какво експертно оправдание щяхте да намерите за всеки втори шизоид? Аз и колегата чичо Ице сме в бърнаут от години и още не сме се изклали.
После пуснах сълза на "професионалната" психиатрична оценка на богопомазания г-н Терзийски, който призова за християнско милосърдие и извличане на "най-ценното" от тази ситуация. Амин.
Преди да се приземя в смирение пред широките сърца на защитата, се начетох на присъди по бързата процедура - да се линчува и акушерката, и цялото медицинско съсловие! То така най-лесно - всички под общ знаменател, таман ще се предодвратят бъдещи ексцесии. Линчуваме същите медици, за които преди няколко месеца искахме да залепим по един полицай - та да нямаме още една причина да изтрепем циганите. Помежду другото искаме да очистим и полицаите, както и управляващите от последните 60 години. В същото време оставяме Веждичката да ни бие с шише по тиквите (но не пълно с мляко), проспиваме, че спират безплатните лекарства на диабетиците, забавляваме се с Батбойковите магнолии, екзалтираме се от ексхибиционистична кърмачка (какви ли щяха да са реакциите, ако тя беше "от боята"?), и до ден днешен от всяко публицистично предаване Р. Овч. ни разяснява преимуществата на ядрената енергетика. Ох, отплеснах се... Та оказа се, че всяка родилка е била обречена на садизъм. Аз знам от собствен опит, че в тези отделения съществува меко казано зловеща рутина. Знам, че много от работещите там използват "вътрешноведомствен хумор", който, особено в ситуация на беззащитност, е трудно да се приеме. Но също така знам, че има специалисти, които не трябва да бъдат принизявани до нивото на въпросната акушерка заради поредната еуфория. Съд и присъда. Но веднага - преди да сме забравили. И не във фейсбук.
Попаднах и на тезата, че разпространението на видеото е най-хубавото, което може да се случи като доказателство за вината на акушерката - иначе кой би обърнал внимание на някакво си голословие. Не е баш така - веднъж пуснат в пространството, клипът е достатъчно достъпен да попадне в полезрението на компетентните органи. Не е необходимо да избожда очите от всеки новинарски сайт. Защото лесната среща с всякакъв вид жестокост възпитава усещането, че това е нещо нормално, щом ни заобикаля отвсякъде. То верно, че и въпросните органи са по-заети да събират стари глоби за неправилно паркиране. Крайно време е провиненията да придобият адекватно степенуване. Но това не става с оскотяване на обществото.
Много искам да видя реални последствия за това същество. Като пример за всеки, който се чувства безнаказан и излиза от елементарни общочовешки рамки на поведение.
И без повече бърнаут, че ще набия чичо Ице с шише от бира.

some brands

Модата е за предпочитане пред природата

За първи път преповтарям публикация на една и съща тема. От която ми гръмна главата и e тотално безсмислена. Ама и аз се хванах на хорото, та да си дотанцувам.

Разбира се, че кърменето е естествен процес - първоначалното асимилативно хранене на новородения човек. Най-правилното и най-полезното за него. В този акт няма нищо срамно, а обратното - той е красив и желателен. Съществува, откакто свят светува. Никога не е забраняван, а напротив - откакто "модата е за предпочитане пред природата" (казал го е Хегел), е поощряван. 

Четох позиции, че бебето не можело да си контролира апетита и по тази причина се налага да бъде кърмено под дърво и камък. Тук идва ролята на майката - тя е човека, който отговаря за неговите функции, докато то не може да ги управлява само. Демек - ако на него му се дояде посред МОЛ, тя да намери начин да го нахрани, без да фокусира вниманието върху себе си. Може да не е в стаичка, приличаща на кенеф, но винаги има начин да си дискретен и достоен. Аз съм била в подобни положения, познавам много други майки, кърмили децата си, но до сега не бях чувала за скандали. 

За мен по-същественото е, къде се развива драмата - не е в парк, не е в заведение, не е в градския транспорт, а точно в МОЛ. Място за пазаруване, развлечения и за убиване на време. Аз моето време не бих го убила там. Нито времето на детето си. Да не говорим, че там вече убиват и хора (Но за това такива дискусии нямаше).

Относно естетиката - то не видях репродукции на Мадони с младенци, то не бе чудо. Ми нормално е - това е средновековната еротика, един вид тогавашен "Плейбой". Тази еротика драматизиращите противопоставиха на кърменето. Тук виждам явно противоречие - най-големите защитници на демонстративното кърмене, освен болезнено амбициозните майки, са тези, които жадуват цици наживо. Няма значение, дали са силиконови или млечни, важното е, да са големи.

Идва моментът на сравнението на храненето с отделителната система. Те, по дяволите, са свързани. Аз и всеки нормален човек ги извършваме на определените за това места. Ясно е, че бебето няма избор - и двете системи се въртят около него. И пак се връщаме към ролята на майката, която взема решенията вместо него. Помня, как педиатърът ми обясняваше, че приучаването на бебето към режим на хранене е първата крачка към възпитанието - не трябва да му се навира гърда всеки път, когато се разреве, за да млъкне. 

Дискусията за кърменето е дребнава и ненужна, отвличаща вниманието от много по-належащи грижи. Проблем не съществува. Хората са бозайници и съответно няма нищо по-нормално от това да бозаят. 

И за последно ще цитирам себе си: "Няма да съм очарована, ако на ненудистки плаж се озова срещу макарите на някой чичак"

А сега вече млъквам, защото и ми омръзна, и се изчерпах.

.

Дочух за страшна драма за кърмеща в МОЛ дама, порицана за лошо поведение. Стената ми във фейса се наводни от възмутени хора. По случая видях и илюстрация с кърмеща жена пред реклама на бельо, като аналогия за нередност - едните цици се демонстрират, а другите се дискриминират. Ами на мен цици ми навяват и други неща, но не ги упражнявам публично. Ако си в МОЛ и бебето ти се насере, по средата на KFC ли ще му смениш памперса? В тези МОЛове няма ли помещения за тази цел? Аз съм кърмила сина си 1 година, но не в масови затворени пространства, защото ми е било неловко. Кърменето е красиво, личнo, необходимо, но и физиологично действие. Отделянето на телесни течности е личен акт, както не бих се изпикала по средата на рейса, понеже не издържам. Ако положението е критично, може да го направя на деликатно местопрестъпление, но никога нагледно. И другото е подобно, въпреки грубия пример. Въпросът е, че кърменето е прекрасна и нормална гледка. Минавайки през парка, виждайки кърмеща жена, безрезервно съм изпитвала удоволствие и съм усещала някакъв вид свобода - открито пространство, природа, а майчинството е най-голямата благодат. И в кръга на шегата - няма и кенефи, та се пикае по храстите. Да се изперкаш по средата на МОЛ, за да кърмиш, ми звучи меко казано нелепо - какво изобщо правиш с бебе в МОЛ толкова време, че да изреве от глад?! Малко дискретност в дадена обстановка никога не е излишна. Както и този случай не ни е най-големия проблем.

T-shirts