SASIPAHA IA TAZIDARZAVA!!1!

Дежурното осмиване на таксиметровите шофьори, разбиращи от всичко, меланхолични към миналото си, споделящи знания, светоглед и приключения с отегчените клиенти, внезапно се преобрази във възторжени лозунги, че няма срамна работа, че е възхитително човек да е свободен и смел да смени средата си, когато е принуден от обстоятелствата, понеже държавната машина мачка обикновения честен гражданин и го принуждава да оцелява, както съумее.

Всичко е така. Отдавна няма държава. Има власт, концентрирана в една тиква и свитата ѝ, пуснали пипала във всяка сфера, за да се облагодетелстват и царуват вечно. 

Но и животът е въртележка. Ако си бил на гребена на вълната и изведнъж се озовеш под вода, изплуваш както можеш. Ако решиш да се развиваш на свободна практика, също си принуден да набавяш допълнителни средства по неведоми пътища, тъй като един талант не стига. Повечето жълти шофьори са на този хал и се борят с живота. Познавам страхотни музиканти, заработвали допълнително като таксита и бармани, знам ювелирна художничка, гледаща чужди деца за пари, учителка зад каса в супермаркет, пенсионери, които не берат плодовете на дългогодишния си труд... Това е дълбоко несправедливо. Държавата рядко е зад гърба на обикновения човек. А обикновеният човек радко е атрактивен за масата, така както публична личност, принизена до обикновена. И ето че пак сме изправени пред казус: за конкретно таксе ни е по-мъчно, отколкото за останалите. Във фокуса е, че то съдържа в себе си всичко, което според общите принципи не трябва да е шофьор на такси - известна, образовна, самостоятелна жена. Извън фокуса остава тътенът, че имиджът ѝ в досегашното поприще бе спорен и репортажите ѝ се клатеха на кантара на общественото мнение. Фокусът се плъзна покрай собствените ѝ думи, че не се е отказала от призванието си и пише за L’Europeo и „Мениджър“, че сама набляга на личния си избор след неизгодни предложения за работа поради морални и финансови причини, и същият този фокус се разби в обичайната мишена на ограниченото слово. 

За мен изводите са:

Карането на такси може да превърне някого в "лице на свободната журналистика" много по-бързо от години скандални репортажи.

Медиите ни са на 111-о място в света не само заради политическия похлупак, а и защото масовият потребител истерично се дави в информационния поток - или пали от половин оборот, плискайки във всеобща еуфория, или печално притихва пред (не)свободното слово. Споделя линкове към жълти сайтове като достоверни новини. Обявява карането на жълта кола за по-престижно от писането, след като до вчера е подценявал труда на шофьорите. Или както каза Сашока пред домашното кино: "В този филм звукът на прилепите е като на катерички, хванали бяс".

Таксиметровата професия е изморителна, но и авантюристична - обикалят града, трупат социален опит всяка минута, обогатяват нецензурния си речников запас в час пик, изострят чувството си за самосъхранение. Първосигнална и задружна, гилдията им навремето почти свали правителство. Това си е материал поне за книга. А реакциите от демонстрацията на мъжкото момиче, което е станало още по-мъжко, са напълно предвидими. 

SASIPAHA IA TAZIDARZAVA!!1!

Секс и последици

 
Дни наред чета за компроматите, качени в сайта на оня тупан Нидялко. Такава истерия настъпи, че цъкнах да видя за какво иде реч, а бях забравила за съществуването на ПИК.
Нагледно проработи принципът, че няма лоша реклама. Включително и за момчето, което безусловно защити своето момиче. Обаче зверски ме е яд поради следните причини:

Източниците: 

Интернет потребителите заклеймиха самодоволния, дълбоко сбъркан "проповедник на свободното слово", който публикува кадрите. Изригнаха срещу комплексирания келеш, направил снимките, както и срещу неадекватните органи на реда, проспали проблема още в зародиш. Въпреки това компроматите още си седят на сайта, наглото копеле Нидялко съска срещу всички, лайното с фотоапарата си живурка весело, а полицията се почесва да не казвам къде. Само думи, дела - не. Яд ме е нечовешки.

Отзвуците: 

Справедливото възмущение ескалира във възторжени феминистки изклесъци - всички мъже са за затвора, всички жени са богини, а останалите да гласуват за архитекта. Ми, не - повечето мъже защитиха момичето, нейният си мъж - също. Представителите на силния пол рядко постъпват като говедото с фотоапарата, за сметка на това много жени злорадо коментират "падението" на жертвата, все едно никога не са правили глупости. А това, че архитектът е нападнат грозно по време на предизборна кампания, нито го прави по-добър или по-лош професионалист, нито може да е повод за гласа ми на всяка цена. Яд ме е, много ме е яд, че гневът отново се пусна по вълната, а тя се разбива в най-различни брегове.

Последиците: 

С лека ръка е сринат човек, който има родители, приятели, его, бъдеще, планове... Колкото и момичето да усеща подкрепа и разбиране, такъв печат може да доведе до необратими последици. Дано тя осъзнае, че всяко чудо е за три дена и скоро всички ще забравим. Но мен продължава да ме е яд. Нидялко, дано никога не спиш спокойно!

Ахилесовата пета, обута в кец:

Като непоправим оптимист, който вече вметна максимата, че няма лоша реклама, напомням, че на територията имаме серия от чалгапевици и една адреналинка с домашни порноклипове, предизвикали стабилен тласък на кариерите им. По света имаме Памела Андерсън, Парис Хилтън, Моника Люински, даже еманципирам списъка с мъже като Кевин Костнър, Слай, Томи Лий и още много... Твърди се, че някои сами пускат порното, когато около личностите им цари затишие. Чуждият секс е любопитна пикантерия и търсено зрелище, а интимните ласки не са чужди никому. Демек нищо революционно под слънцето не се е случило. Всеки прави глупости и дори не мога да нарека грешка позирането на момичето. Тя има право да се забавлява, както ѝ е приятно, щом не престъпва законите. Но ме е яд за друго. За едно единствено нещо в тези снимки - изцапаната гуменка. Защото тя е ахилесовата пета на цялата история. Ако кракът беше бос или извън кадър, сигурна съм, че достойнството на момичето нямаше да страда така, че нямаше да има толкова моралисти срещу нея, че архитектът щеше да изкрещи: "Видяхте ли, смотаняци, каква яка жена си имам! Завиждате ли миии?!" И тя щеше да е Парис Хилтън, а не класическа обитателка на Студентски град. 

За това най-много ме е яд.