:)

С ръце уморени разресвам

тази рошава дълга коса -

цветът е класически кестен,
от дете си я помня така.

Вече късно е - 10 и нещо

и се гледам с прозрачни очи.
Скубя, но в миг се облещвам,
тънка струна отвътре пищи:

слепоочието мое във дясно
с бледа вена пулсира, но не,
не това ей сегичка ме стресна,
а косъмът бял за сефте.

Различен от общото цяло,

непознат, самобитен и горд

свети той в кестенявото с бяло

и променя цял бесен живот.

Активен е факторът време

и мамка му, колко се вижда.

Напредвам по пътя си земен,

но не възрастта ме обижда,

а знакът, че нишка игрива

приспива във мене детето,

размятащо буйната грива

напук всичко общоприето.
...Мисля... моментът забавям,

разглеждам се с поглед чепат.

...Но няма, пънкар си оставам! -
И бялото също е цвят.
Ебаси, и бръчки ще чакам,

ще боядисвам коварни коси...

Смело се качвам на влака

и косъм не ще ме вбеси.

С моята новост сребриста
аз всичките гари прегръщам.
В лудостта си наивна и чиста
винаги влака ще връщам.