Руски пънкарки?

От доста време преглеждам сайтове с половин ирис, разширен от скептицизъм. Отсявам посланията, дори обикновено вдявам обратното. Информацията, която ни залива, рядко е полезна, а излишна и стеснява мирогледа.
Как да изплуваме от информационния поток, вдишвайки истина сред цялата помия, и да разберем, кога главоногите рожби на пропагандата пускат пипала в стремеж за промяна на човешки нагласи? В даден момент може да се случва нещо по-важно, пропуснато заради рязане на лентички. Вече и аз по американски не искам да знам името на президента си - просто, защото не се чувствам ангажирана.
Какво оръжие са думите и действията? Тези, които ги използват смело, камикадзета ли са? Има ли успешни опити за противопоставяне и революция. Зомбирани ли сме...
Посредством нета хората се обединяват лесно зад общи цели, даже започнаха да свалят правителства. Но колко са искрени, изригвайки против или в защита на някой? Защото под прикритието на анонимна маса е лесно да се крещи. Какъв процент са реално реагиращите и колко са представителите на модерното стадо, на хейтсъсловието или са тролове?
Поредният хит е пърформанса на руските пънкарки.
Като непримирим лаик и кротко камикадзе искам да взривя няколко цели.
Питам се: Проблемът обществен или политически е? Кои са Pussy Riot? Какъв ефект са търсели и имат ли вина за изкупване?
Pussy Riot са достатъчно досетливи за путиновите реакции, за да си направят пиар чрез него. Дори с цената на анатемосване. Действали са целенасочено. Затворът за тях е трамплин, даже успех и награда. Ако не бяха стигнали до там, щеше ли целият свят да гръмне? Този тип авангард до голяма степен е демоде. Хора на изкуството от десетки години се противопоставят на църквата. И Мадона е газила лука заради черния Исус. А сега се рекламира на гърба на Pussy Riot (или по-скоро на своя, където плесна името им на концерт в Москва). Стинг докато ги бранеше, не прие ли офертата на руски магнати да им свири на ушенце? Останалите артисти-защитници не се ли опитват да са симпатични на феновете, демонстрирайки широко скроени разбирания, повечето с оглед напредналата си възраст (е, Пол Маккартни наистина си е поживял и полудувал). Проблемът е чисто политически, добре. Но подобна изява в Европа и Америка не би ли довела до последствия? Ако храмът беше католически? А ако се бяха изтъпанили пред Белия дом, където знаем за арестите през 60-те на протестиращи срещу войната във Виетнам хипита.
И ако за подобен случай на Запад в днешно време не произнесат присъда, няма ли да е заради клякане под обществения натиск. Което при Мечока просто не минава.
Постъпката им изглежда смела и бунтарска, но зад нея стоят поредица неуспешни опити за скандал и бърза слава. Акцията им "Секс в музея" също е адски демоде - оргия в Московския биологически музей е нещо като нищо - безсилието на опитите в днешно време всеки да бъде артист. В Чикаго си ядяха косите през 40-те - доста по-оригинално. Истинско радикално изкуство отпреди векове е Кама сутра, голите Джон и Йоко през 70-те, ние си имаме Косьо, Хубен и Тушев от 90-те, тогава и "Хиподил" отвориха цяла страница в бг музиката. Колко по-красив и говорещ беше боядисаният паметник на съветската армия в София миналата година. И колко повече беше "В крак с времето" от хаоса в Московската катедрала. "God save the queen" на фона на молебена срещу Путин е класическа, да не кажа елегантна - при все, че Pistols са истинските пънкари.
Защо ни впечатляват тези момичета - отговорът е, че са цветна опозиция срещу съвременна диктатура. А народите масово се опълчват срещу силните на деня и застават на страната на слабите. За съжаление често не виждат детайлите.

...

8

Баба

Животе... Колко си пълен и колко бързо можеш да опустееш. Колко не си случаен. Как следваш своя ритъм... Но дори изконната ти последователност не дава покой, когато ни връхлети загуба. Не изпреварваш събитията... оценявам. Но не мога да свикна с липсата на големия човек, скрит в дребничката бабка. Че вече я няма, поне не в този живот. А в него се разкъса паяжината, която вълшебно обвързваше и сплотяваше няколко поколения - връзката, която започваше от пиедестала на нашия Странджа в женски облик, обгръщаше ни, приближаваше ни един към друг, възпитаваше ни. 

Дори нарушена, паяжината трябва да съществува невидима и здрава... Но пиедесталът е празен. А чувството е, че всичко се разпада, защото само нашият Странджа притежаваше магията да кове традиция.

Символът на Вазовия Странджа е толкова точен за нея - сила, топлина и сигурност. А нашият Странджа се казваше баба Донка. Скромна и крехка, горда и могъща. В мен се надпреварват много спомени - разказите ѝ за детството, за любовта, за трудностите и победите, за пътешествията. Виждам я пред себе си - естетика, красота и разум. 

Помня, как ме приспиваше, как ме учеше да шия. Как я карах да слуша първите ми албуми на Guns N' Roses и Bon Jovi. Колко хареса първата ми татуировка. Как с дядо посрещаха приятелите ми под ореха в Балкана на тяхната трапеза, с неговата ракийка, с нейните гозби... Семейните Коледи, когато стягаше паяжината най-здраво и цялата многобройна фамилия бе щастлива в нея. 

С присъствието си Баба Донка изпълни нашите животи и нейният винаги ще ни липсва. 

Напусна ни на 27 февруари 2012 г.

Обичам те, бабче!