more

предизборно

Ознаменувах компанията по начин, който прилича на потупване по рамото, а всъщност е шут в задника.
Отново ирония, насочена към познати образи. Рисувах ги ухилени, а моята физиономия изстиваше, мислейки си до къде се простират границите между думите и действията, усмивките и завоалираните цели, черното и бялото. Бих ли се поддала на влияние и провокация, ще повярвам ли на нечие остроумие. До колко мога да открия човека във всеки от тях, различавам ли ролята от истинските намерения...
А лицата са само повърхността, опаковка на кой знае какво. Мимиките са надписи на опаковката, обаче написани на език, който трудно разбирам. Реших да превеждам през собствените си сетива, дори резултатът да заприлича на вица за чукчи, който издал къде е заровил съкровището, но преводачът казал, че чукчи няма да признае. И с риск да се изгубя в превода, разбрах, че не мога да повЕрвам. С риск да променя съдържанието, ще преведа: безсилни са и трябва да им дърпаме ушите!
Реших. Този път, за разлика от предишните години, ще гласувам. Само че с един голям среден пръст върху бюлетината.