разбор

В разгара на лятото имам усещането за късна есен. И може би не е само от времето. Слънцето липсва не само горе, но и вътре. А вътре - това е моята стая, моят компютър, моята глава... толкова ясно липсва, колкото по средата на юли. Под дъжда и тежките капки на собственото си ежедневие пропускам масови еуфории от политически чистки, световно по футбол, химн на МВР и какви ли не още любопитни проблясъци. Реших да се информирам, да разгоня облаците на скуката, да разчистя хоризонта на стаята и главата, и да избърша праха от блога си... И такаа - относно мрака в държавата: капят първите круши на това свещено правителство - пак без време, вече казахме, че е лято. Защо ли Лъчезар Иванов, дето подал оставка от три поста, отдавна ми изглеждаше съмнителен - от мига, в който пресоли медиите със семейните си проблеми, нагазвайки в "голямата" политика. Сигурна бях, че добродетелите се градят отвътре навън - не може в личния си живот да си гъз, а в професионалния да не си. А в по-широк кръгозор - силно се боя, че политически елит, състоящ се от шепа строги, но справедливи батмани и още толкова объркани харипотъровци, ще се пребори с криза, хранена 20 години в домашни условия и увенчана с десерт от световната икономическа дупка.... Както и да е, поживем - увидим.
Относно футбола: какво разбрах аз от това първенство, освен за съществуването на вувузелите. Светът е футбол, и ние с него - само дето българските спортни успехи се концентрираха на други места. Защо ли имам чувството, че отразяването на волейболните ни победи мина пестеливо. А наред с похвалите, Цвети Пиронкова не се размина и с преброяване на паричните си награди - "ех, как се нагуши това момиче". Побъркаха се да коментират колко пари е взела, все едно не си ги е изработила. Абе, всеки получава, каквото заслужава. Давай напред и нагоре, Пиронкова!
.... И сега любимата ми тема от два дена насам - ХИМНА. Ще се възползвам от факта, че Веско Маринов не четял в интернет, за да дам простор на думите си. Ясно е, че човекът подхожда с чисти чувства. Чувствата видимо са сбъркани, но според мен той е объркал и десетилетията. Химнът е мелодично, запомнящо се недоразумение - казвам го, защото снощи го слушах и после цяла нощ ми се въртя в главата. Тази симбиоза от марш, стара градска песен, естрада и чалга може да побърка човек! Явно авторството на Евтим Евтимов и Тончо Русев си казва думата, но нито безспорният им авторитет, нито преклонната им възраст оправдават безумието на това титанично произведение. Мислех си, че такива възхваляващи изклесъци отдавна не се котират, но ето че Веско Маринов изпълзя от собственото си безвремие и изби рибата. Вече Икебаната има сериозна конкуренция. Жал ми е за ченгетата, олицетворени от женствени, гънещи се танцьори в полицейски униформи на концерта в НДК. Макар че и куките не заслужават снизхождение....
И ако всичко, написано до тук се намира навън, стигам до истината, че слънчев лъч може да пробие единствено отвътре - от моята стая и моята глава. Решавам: ще разгоня преждевременната есен с хубаво парче на Pearl Jam и блян за топло моренце и студена биричка :)