Във връзка с юбилейна рубрика, посветена на 20-годишните, нашарих няколко типажа. Със започването дълбоко се зачудих: как, мамка му, изглеждат те?! Разминавам се с млади хора по улиците всеки ден, но кои от тях са на 15, на 20 или 30? А освен визията, май са объркани и приоритетите на прохождащите в живота. Колко юноши надрастват възрастта си, притиснати от обстоятелствата. И обратното. Могат ли да се изброят недорасляците, рожби на т.н. демокрация, "възпитани" от чалгакултурата. Kадърни момчета и момичета с олимпийски медали потъват в скромността си, а попфолккаки на 22 лъхат на дългогодишен порностаж. Защо ученички крият физиономиите си зад пластове макияж в опити да прескачат възрастта?! А пресни обитатели на Студентски град доказват възмъжаване, трепейки се по дискотЬеките. Ако бях 11-годишната смугла сливенска родилка Кортеза, спокойно можех да имам към 20-летно отроче, макар че самата аз се опитвам да изглеждам на толкова. Познавам страхотни, можещи хора извън София, но не съм сляпа за убийствения вакуум на времето в 70% от прованса, където ако си на 19, изглеждаш като багерист на 37 - без информация, без интереси, без бъдеще. От там е и Кортеза - детето с дете на ръце, която така и не разбрала, че може да не забременее. И даже, че на тази възраст момиченцата играят с кукли, а не с мъже. Е, никой не е застрахован от грешки и дето се вика - който няма грехове, пръв да хвърли камък....
Но все пак: как да приема обратната последователност в развитието - било под формата на масово псевдопорасване или проява на антикултура?!
Забравяйки разнообразието на природни издънки, се замислям - какво е да си на 20. Какво беше... Какво трябва да е. Дали не трябва да е обгърнато с духа от песента "Пак ще се срещнем...", когато 22-годишните са се разделяли с надежда, качвайки се на влака-живот. Доста ретро, но много обещаващо. Защото децата на хората, попили тази атмосфера, не може да не са от добрите 20-годишни. Които в този момент от живота си започват да градят, вдишват всяка секунда свобода и знание, и не бързат да остареят, преди да са загребали с пълни шепи от младостта си..... Нали не звуча като някоя леля?... Защото и аз не бързам. Не мога да спра времето, но на прага на зрелостта имам желанието винаги да се чувствам на 20 - вироглава и неориентирана. Мятайки око назад, нещата ми изглеждат лесни и бистри. Но тогава не успях да взема всичко, което ми се предлагаше и не съумях да предложа максимума на тези, които имах за даденост . И въпреки това пазех онзи дух. Иска ми се след 10 години да виждам ясно през погледа на 30-годишните, а след още 10 - да пия биричка с вироглавия си 20-годишен син, знаейки, че той е като мен. (Това за бирата го написах, за да не изневерявам на традицията да я споменавам като хепиенд в писанията си :))
