Напоследък са много обсъждани първите дами - тяхната възраст, визия, поведение, функции или липсата на такива. Попринцип грам не ме вълнуват и с искрена почуда приемам тръпките на критиците и феновете им. В морето от коментари попаднах на доста крайни: Макрон е разтегната от извратена бабичка до модна икона, съществува група "Спаси Мелания", Ердоганката била покемон, нашата командвала мъжа си. Преобладава нагласата "защо изобщо се появяват на обществени места, вместо да работят нещо".
И си помислих: Що пък да не се изкажа и аз? Всъщност "Първа дама" е кофти работа. Не е само брошката на ревера на Първия мъж, а отговорността да е пример за подражание, да оглави достойни каузи, да изгради образа на семейството като институция. Такива останаха в историята Джаки Кенеди, Лейди Даяна, съвременните Мишел Обама, Кейт Мидълтън и още куп европейски принцески. Хилъри Клинтън беше неотлъчно до мъжа си дори по време на импийчмънта, преглътна чест и гордост в името на това да изгради кариера, която по-късно да я доведе до президентска кандидатура, а Бил без малко до Първи Дам. И това доказва, че да си първа дама не пречи на професионалните качества и амбиции. Разбира се, не е нужно да се превръщаш в персонаж на "Мисия Лондон", но... рисковете на професията.
Относно сегашните таралежи в гащите, г-жа Макрон отдавна бе на мушка преди да ме развълнува. Докато на първия тур на изборите баща ми, гледайки новини измърмори: - Може ли в днешно време за всичко да ти искат психотест - за шофьорска книжка, за газов пистолет... а за да си президент на Франция не ти искат!... Аз си казах: Аре бе, решава се съдбата на цяла Европа, а всички бърборят за някаква клета женица. И цъкнах да разгледам по-подробно какво аджеба е това чудо... Преди да продължа само да вметна, че съм кръстница на едно страхотно хлапе, с чиито родители сме приятели от мнооого години и сме като семейство. Разликата им е 12 години в полза на съпругата (наполовина на Макронови). Никога не съм се замисляла за този факт и не е имал значение. Те самите се държат като връстници, а той веднъж обобщи: - Аз наваксвам 6 години напред, тя се връща 6 години назад и готово. Заедно са от 20 години. Дамата няма нито една хирургическа интервенция, облича се нормално и комфортно. Нито тя, нито той имат нужда от провокации във външния й вид. И на фона на представата за тези готини приземени хора... ТЪДЪЪЪЪН! Снимки на семейство Макрон: нещо като Лили Иванова в минижуп, доста предОбрила с ботокса и зъбните импланти, до нея нещо като внуче, което до края на живота си ще я гледа като ученик пред изпит. И се замислих - тя си го е гепила 15-годишен, това не е окей. Ако сега не го броят за геронтофилия, тогава си е било чиста педофилия. Любовта няма граници, но когато нещо, което не е нормално, се представя за суперготино, а хората, които не го харесват или просто го игнорират, са обвинени в закостенелост, дебилизъм, комунизъм, фашизъм и всички злини накуп... това нещо обръща света с главата надолу. Сюзън Сарандън на подобна възраст е гадже-трепач без да прилича на изпъната кобилка, мъжете й също са много по-млади, но забърсани след тяхното пълнолетие. Да си с по-младо гадже е знак, че си голяма работа, факт. Но тук не става въпрос за това. Абсолютно включвам възможността г-жа Макрон да е пич, а пиарите й да наблягат на дадена визия с оглед на абстрактното първо семейство. Сори, но жена в този етап от съществуването си, в това положение трябва да излъчва преди всичко достойнство. Преекспонирането със сексапил отива доста назад в списъка. И това не е хейт, а обективната истина. На общата снимка в Брюксел Барбито на изтрещелия Тръмп излъчва повече достойнство от възрастната жена с оголени колене на хилав шестокласник. А нашата е направо върха, при все че гледа като подплашена кошута.
И не мога да не свърша с виц: Трима геронтофили си приказват. Първият: - Каква мадама забих, 70-годишна, виси кожа, то бръчки... муци! Вторият: - Ааа, моята е по-готина, 80-годишна, куца, саката... идеална! Третият: Моята е на 60... Другите двама се възмущават: - Тая за нищо не става, бе! А той: Да, но изглежда на 90!
