От няколко дена попадам на коментари и статии за това, колко ще се промени животът ни оттук нататък. Повечето хора, включително и аз, трудно осъзнаваме, че ако не завинаги, то поне в следващите няколко години нищо няма да е същото. Объркваме се от разнообразните прогнози и динамичната обстановка, храним надежда, че нещата бързо ще се върнат по местата си. Но по всичко личи, че това няма да стане скоро - докато някои държави в Европа, преминали пика, планират разхлабване на мерките, в Сингапур, например, са покосени от втора вълна и се връщат в първи клас.
Плоскоземците, вярващи в конспирацията за смяна на световния ред, сляпо пропагандират, че гладът, мизерията и безправието са по-опасните болести, които са и крайна цел на мнимите създатели на вируса. А в локален план реват, че хипермаркетите убиват дребния производител и търговец, че онея горе умишлено разоряват обикновения човек и разболяват здравия, забранявайки му да излиза, че си измислят факти и статистики, за да ни плашат, обират и изтезават.
Но колкото повече се замислям, толкова представата ми за бъдещето изглежда по-оптимистична, а промените - по-малко страшни.
Давам примери:
Кога преди са прокарвали закон за продажба на български продукти в големите магазини? Това се случи вследствие на масовата психоза, въпреки че от време оно всеки хипермаркет залага на реклами за българска краставица от Симитли, розов домат от Горно уйно и грозде от Долно такова. Даже една от веригите винаги е поддържала щанд с български млека, сирена и колбаси, като впоследствие създаде собствена марка.
Освен това, кога сме пазарували толкова от малки дюкянчета, колкото сега, когато избягваме навалицата? Аз вече редовно купувам яйца, хляб и мляко от магазинчето на чичо Митко, а преди си вземах оттам само биричка и сладолед.
Друг бонус от ситуацията е, че гражданите масово заложиха на онлайн банкирането и плащене на сметки, което драстично намалява и за далечно бъдеще бюрокрацията от административните услуги, от която винаги сме се оплаквали. Следващата стъпка е така бленуваното онлайн гласуване на избори.
Умните индустриалци вече насочиха производството си към изработване на маски, костюми и шлемове, като по този начин не лишиха работниците си от хляб и себе си от бъдеще.
Моят приятел Пецата пък успя да реализира отдавнашната си мечта - бизнес с екопродукти, които преди му костваха големи разходи и специални разрешителни за наем на помещение, витрини, реклама и т.н. Сега вече може да ги доставя директно от производителя до дома на клиента, благодарение на развитието на онлайн търговията. Освен всичко друго, той е съобразил да комбинира уникалните и полезни сирена и колбаси с вина и марков алкохол за пълен полет на душата между скучните 4 стени, без да се налага консуматорът да излиза от дома си. За това се иска визионерство и мисъл.
Това е страницата, от която да поръчвате и да бъдете безкрайно доволни: https://www.facebook.com/vinoimeze.online/
Плоскоземците, вярващи в конспирацията за смяна на световния ред, сляпо пропагандират, че гладът, мизерията и безправието са по-опасните болести, които са и крайна цел на мнимите създатели на вируса. А в локален план реват, че хипермаркетите убиват дребния производител и търговец, че онея горе умишлено разоряват обикновения човек и разболяват здравия, забранявайки му да излиза, че си измислят факти и статистики, за да ни плашат, обират и изтезават.
Но колкото повече се замислям, толкова представата ми за бъдещето изглежда по-оптимистична, а промените - по-малко страшни.
Давам примери:
Кога преди са прокарвали закон за продажба на български продукти в големите магазини? Това се случи вследствие на масовата психоза, въпреки че от време оно всеки хипермаркет залага на реклами за българска краставица от Симитли, розов домат от Горно уйно и грозде от Долно такова. Даже една от веригите винаги е поддържала щанд с български млека, сирена и колбаси, като впоследствие създаде собствена марка.
Освен това, кога сме пазарували толкова от малки дюкянчета, колкото сега, когато избягваме навалицата? Аз вече редовно купувам яйца, хляб и мляко от магазинчето на чичо Митко, а преди си вземах оттам само биричка и сладолед.
Друг бонус от ситуацията е, че гражданите масово заложиха на онлайн банкирането и плащене на сметки, което драстично намалява и за далечно бъдеще бюрокрацията от административните услуги, от която винаги сме се оплаквали. Следващата стъпка е така бленуваното онлайн гласуване на избори.
Умните индустриалци вече насочиха производството си към изработване на маски, костюми и шлемове, като по този начин не лишиха работниците си от хляб и себе си от бъдеще.
Моят приятел Пецата пък успя да реализира отдавнашната си мечта - бизнес с екопродукти, които преди му костваха големи разходи и специални разрешителни за наем на помещение, витрини, реклама и т.н. Сега вече може да ги доставя директно от производителя до дома на клиента, благодарение на развитието на онлайн търговията. Освен всичко друго, той е съобразил да комбинира уникалните и полезни сирена и колбаси с вина и марков алкохол за пълен полет на душата между скучните 4 стени, без да се налага консуматорът да излиза от дома си. За това се иска визионерство и мисъл.
Това е страницата, от която да поръчвате и да бъдете безкрайно доволни: https://www.facebook.com/vinoimeze.online/
Следващите примери, които давам, засягат духовната храна:
Група иновативни художници, между които Ilian Urumov и Petko Dourmana създадоха и администрират революционна онлайн галерия, в която всеки ден се продават десетки картини и произведения на изкуството - нещо, което никога не се е случвало в предишния свят и е шанс за всеки професионалист в тази сфера да излезе на бял свят и да печели от таланта си.
Разкошна храна за душата може да намерите тук:
https://www.facebook.com/groups/BuyBulgarianArt/
Група иновативни художници, между които Ilian Urumov и Petko Dourmana създадоха и администрират революционна онлайн галерия, в която всеки ден се продават десетки картини и произведения на изкуството - нещо, което никога не се е случвало в предишния свят и е шанс за всеки професионалист в тази сфера да излезе на бял свят и да печели от таланта си.
Разкошна храна за душата може да намерите тук:
https://www.facebook.com/groups/BuyBulgarianArt/
Изобщо в цял свят творци излизат от ъндърграунда, където преди са били цял живот - нови музиканти и актьори трупат гледания в Ютюб, нови художници продават като бесни, а обикновените любители за първи път гледат онлайн "Лебедово езеро" в Большой театр, Мона Лиза в Лувъра или интериор на египетска гробница.
Разкошната учителка по пиано на Сашока Nadejda Pencheva Ivanova преди пердашеше по цял ден между школата си и домовете на учениците, а сега се справя чудесно по интернет и никой нищо не губи. Можете да превърнете детето си във виртуоз, ако го запишете на онлайн уроци по пиано при Надето: https://www.facebook.com/MusicStudioPianissimo/
Разкошната учителка по пиано на Сашока Nadejda Pencheva Ivanova преди пердашеше по цял ден между школата си и домовете на учениците, а сега се справя чудесно по интернет и никой нищо не губи. Можете да превърнете детето си във виртуоз, ако го запишете на онлайн уроци по пиано при Надето: https://www.facebook.com/MusicStudioPianissimo/
Извън личните примери:
За първи път има подходящ и незабавен повод за въвеждане на ред в циганските махали - тези малки светове в големия свят, неподвластни на правила и закони. Най-накрая ще приберат каруците от шосетата, както останалите хора ограничиха пътуванията си с автомобил. И това не е расизъм, а пряка нужда правилата да важат за всички.
Споменавайки трафика - за първи път от години планетата ни си почива от смог и вредни емисии, въздухът е толкова чист, колкото не сме предполагали, че може да бъде.
За първи път има подходящ и незабавен повод за въвеждане на ред в циганските махали - тези малки светове в големия свят, неподвластни на правила и закони. Най-накрая ще приберат каруците от шосетата, както останалите хора ограничиха пътуванията си с автомобил. И това не е расизъм, а пряка нужда правилата да важат за всички.
Споменавайки трафика - за първи път от години планетата ни си почива от смог и вредни емисии, въздухът е толкова чист, колкото не сме предполагали, че може да бъде.
Друг спорен аспект е бъдещето на туризма. Пак не разбирам общата истерия, защото за първи път имаме шанса да се върнем към природата, да оценим омаловаженото, да загърбим бетонния олинклузив и да отсвирим алкохолните туристи на потиснатата средна класа на Западна Европа и Русия. Отлично съзнавам досегашната им роля в хазната ни, но няма по-подходящ миг да върнем чара на родното Черноморие, а в утопично бъдеще да заложим на добрите стари къмпинзи, бунгала и капанчета, които са неустоимия чар на Гърция, например.
Сериозните ресторанти навсякъде не прекъснаха дейност, а се пренасочиха към услуги за дома.
Жизненоважните услуги никога няма да изчезнат, а ще стават все по-ценни. Просто човек трябва поне малко да е визионер и да се сети, че животът може да стане дори по-лесен.
Сериозните ресторанти навсякъде не прекъснаха дейност, а се пренасочиха към услуги за дома.
Жизненоважните услуги никога няма да изчезнат, а ще стават все по-ценни. Просто човек трябва поне малко да е визионер и да се сети, че животът може да стане дори по-лесен.
Относно излизането и дишането на кислород, което е основна болка на антиваксърите и плоскоземците, напомням, че никой не го е забранил. В цял свят забраниха струпването на екстремни мързеливци на едно място. Поради неспазване на тази първоначална мярка, у нас затвориха парковете, защото се превърнаха в кръчми. На фона на тукашното недоволство моят стар приятел Янко ми показа снимка, на която се вижда разграфяване на парковите алеи в Лондон, където хората да се движат на дистанция, без да мрънкат и да кривват от правия път. Тук не виждам как ще стане с тази борба за "права".
А моята мила Поля ми каза, че в Гърция градовете отдавна са затворени, по улиците могат да излизат само по двама, при това с декларация, и че там работят само магазините и аптеките, докато тук фризьорският салон и магазинът за матраци под нашия блок бичат с пълна сила и никой копче не може да им каже.
Тук до този миг почти никой не спазва дистанция - вчера в магазина, докато събирам краставици, попаднах в следната ситуация, както би я разказал Димитър Пенев: "От 6 човека при зеленчуците ме обградиха едини двама, един друг ми дишаше във врата, а трети ме прибута да му направя място, за да се сгъчка четвърти." По пазарите още повече се бутат като говеда, най-вече от рисковата група, но когато ги затвориха, прозорливите плоскоземци ревнаха, че убиват търговията и се изумиха защо не са затворени и големите вериги, където има пропусквателен режим и пръскат с дезинфектант на входа. Пълно безумие.
А моята мила Поля ми каза, че в Гърция градовете отдавна са затворени, по улиците могат да излизат само по двама, при това с декларация, и че там работят само магазините и аптеките, докато тук фризьорският салон и магазинът за матраци под нашия блок бичат с пълна сила и никой копче не може да им каже.
Тук до този миг почти никой не спазва дистанция - вчера в магазина, докато събирам краставици, попаднах в следната ситуация, както би я разказал Димитър Пенев: "От 6 човека при зеленчуците ме обградиха едини двама, един друг ми дишаше във врата, а трети ме прибута да му направя място, за да се сгъчка четвърти." По пазарите още повече се бутат като говеда, най-вече от рисковата група, но когато ги затвориха, прозорливите плоскоземци ревнаха, че убиват търговията и се изумиха защо не са затворени и големите вериги, където има пропусквателен режим и пръскат с дезинфектант на входа. Пълно безумие.
Относно децата: Аз не разбирам, какво пречи човек да си хване детето за ръчичка и да свещенодейства в приятна и полезна разходка на чист въздух, която преди е пропускал, за да пуйчи на пейката с биричка, докато отрочето се рине в пясъка или се върти около оста си.
И семействата прекарват повече време заедно, което много по-често ги сплотява, отколкото форсира домашно насилие, с каквато версия някои се опитват да натягат и без това напрегнатата обстановка.
И семействата прекарват повече време заедно, което много по-често ги сплотява, отколкото форсира домашно насилие, с каквато версия някои се опитват да натягат и без това напрегнатата обстановка.
Научиха ни да си мием ръцете.
Е, верно, че прекомерната хигиена ни отнема ценно време, снощи искрено съчуствах на любимата ми Фифка, която сподели как изнемогва от миене на кенчета и зарзавати. Това също е една от големите промени в живота и психиката ни. Но за разведряване на обстановката завършвам този безкраен статус с коментара ми под поста на Фифката, който олицетворява моята скромна лична пънкария и блокаж:
"Аз не мия нищо, леко позабърсвам това-онова с мокра кърпа. Но веднъж изпуснах пакет с кухненска хартия в Кауфланд и докато го вдигна, го ритнах, после в суматохата го подхвърлих и пак го изпуснах... бе избърсах пода на магазина с него и изтанцувах бърз казачок, та затова като се прибрах му отделих специално внимание и го изолирах в гардероба за две седмици преди да го отворя."
Е, верно, че прекомерната хигиена ни отнема ценно време, снощи искрено съчуствах на любимата ми Фифка, която сподели как изнемогва от миене на кенчета и зарзавати. Това също е една от големите промени в живота и психиката ни. Но за разведряване на обстановката завършвам този безкраен статус с коментара ми под поста на Фифката, който олицетворява моята скромна лична пънкария и блокаж:
"Аз не мия нищо, леко позабърсвам това-онова с мокра кърпа. Но веднъж изпуснах пакет с кухненска хартия в Кауфланд и докато го вдигна, го ритнах, после в суматохата го подхвърлих и пак го изпуснах... бе избърсах пода на магазина с него и изтанцувах бърз казачок, та затова като се прибрах му отделих специално внимание и го изолирах в гардероба за две седмици преди да го отворя."
