Сред вековните дъбови гори на Странджа витае мистика, към която никой не остава безразличен. Планината помни тайнствата на траките и ги съхранява в легенди и традиции, останали до днес. Истинска магия е досегът до целебните оброчища и параклиси в древните ѝ недра.
Надгробни могили, крепостни руини и антични съкровища, закътани в живописната местност, чакат да бъдат видени от онези, които са готови да ги намерят. Пътища и каменни мостове са останали от времето, когато Тракия е била Римска провинция (I в. н. е.). Тези пътни артерии са свързвали Средна Европа и Османската империя, което говори за изключителното геополитическо и икономическо местоположение на региона.
До ден днешен местното население извършва религиозни обреди, по-близки до езичеството, отколкото до православното християнство. Такива са дори ритуалите, призоваващи Богородица. Странджанци пазят духа на траките още от новокаменната епоха, вярват в целебните извори и енергийните кътове, където молитвите биват чути.
Научно обяснение за местната народопсихология дава швейцарският институт по генетика "Игенеа", според който във вените на българина тече 49% тракийска кръв, а едва 15% славянска, 15% елинска, 11% антично-македонска и 8% финикийска.
Разказът ми за Странджанските потайности започва от Синеморец, откъдето са двамата ми пътеводители с дълбоки корени - Донка и Светльо Фотеви, щедро споделящи знанията си за древните паметници и обичаи, запазени единствено в района на Странджа.
Светльо е капитан далечно плаване, обиколил цялото земно кълбо. Защитил всички сертификати, той е един от малкото действащи капитани в ледови условия. Негово хоби е фотографията и попълва уникална фотоколекция. Бисер в нея е рядка снимка на семейство тюлени върху огромен ледников блок, които успява да щракне при едно от дългите си пътешествия.
Донка е медицинска сестра, но артистичната ѝ натура се изявява в поезия. Издала е две самостоятелни стихосбирки и е от съставителите на първата антология "SMS Поезия". Двамата посрещат гости в хотелчето си в Синеморец и ги очароват с приказни истории от този край.
Започвам странджанската си епопея именно оттук, където през август 2006 г. е открито Синеморското съкровище в могилата на тракийска жрица. Намира се над Царския плаж при устието на р. Велека.
Донка, която е дарена с тънка сетивност към мистиката, разказва, че още преди разкопките, разхождайки се по хълмчето е усещала вибрации във въздуха. Могилата е съществувала скрита и непокътната до момента, в който собствениците на новопостроен зад нея хотел решават, че хълмът пречи на гледката към морето и започват да го рушат с багер. Зейналата дупка разкрива невиждана находка. По случайност в същото време на същото място е на почивка Даниела Агре - един от най-добрите действащи траколози, която веднага разпознава градежа на гробница и започва разкопки. Разкрива се едно от най-старите тракийски съкровища, датиращо от III в пр. Хр., свързано с почитание към бог Дионис. Съдържа златна пластина с надпис "Деметриус направи...". Такава находка е позната единствено от гроба на Александър Македонски. Тракийската жрица, от чиято огърлица е пластината, е била ритуално изгорена и погребана в Синеморската могила. Донка е присъствала на разкопките и е изживяла огромно вълнение, докато пред очите ѝ са се появявали бича глава с ювелирна изработка, фигура на богинята Нике и други изящни елементи. Помни как в деня след откритието небето и морето побелели и се развихрила внезапна буря.
Мистиката на Синеморец не се изчерпва с това. Точно под могилата, на Царския плаж се извисява каменен сфинкс, вперил взор на север. Образът му се вижда ясно, когато човек нагази в морето и погледнe на запад към скалите в началото на плажа. Има легенда, според която Сфинксът ще се надигне и скалната маса при устието на Велека, към която той гледа, ще се разтвори. Донка нарича тази забележителност "фараон" и споделя, че по залез слънчевите лъчи разиграват страхотен спектакъл, при който падат директно върху образа на каменното образувание.
По време на нестинарския танц изпълнителите изпадат в транс и често правят предсказания. Дори могат да преведат непросветени през жаравата чрез иконата на Богородица.
Тук е моментът за един куриозен факт:
При едно от пътуванията си по море Светльо попада на интересна информация - според японски метеорологични сателити, измерващи климата и чистотата на въздуха в световен мащаб, има само едно място, освен Амазонската джунгла, където атмосферата е кристална - над горите край Граматиково. Сред тях е скътано лечебно аязмо и само няколко глътки от водата и половин час, прекаран в тишината край него, пречистват духа и тялото. Всяко листенце и тревичка се виждат необичайно ясно и разстоянията изглеждат нереално къси, поради оптичния ефект на кристалния въздух. Стигнахме до извора, след като Донка ни обясни, че за да го намерим, трябва да засечем на километража 3 км по пустия път след селото към Малко Търново и да отбием колата насред нищото. Отправяйки се наляво по полето, се стига до хълм, върху който се е кротнал малък параклис на Св. Илия. Преди години установили, че параклисът е построен върху древно тракийско светилище, чиито останки ясно се забелязват зад прихлупената обител. Вътре се пали свещ за здраве, а излизайки, търсещият аязмото трябва да се завърти 90 градуса надясно и да тръгне направо през високата трева. Пресича се добре запазен римски път и се навлиза навътре в гората. След спускане по стръмен склон, пред очите се разкрива каменната ниша, под която извира лековитата вода. В нея плуват почти микроскопични пиявици, но нашата инструкторка предварително успокои, че те са признак на живителните качества на течността. Когато напълниш шише от аязмото, можеш да си сигурен, че водата пази свойствата си, докато пиявичките мърдат в нея.
Един от феномените на Странджа е Индипасха - вековно тракийско оброчище, където жреците са извършвали жертвоприношения към Бога Слънце и Земята Майка. То е скрито дълбоко в горите и е много трудно достъпно. Години наред е било неоткриваемо в каньона на Аязмовската река. Представлява пространство, заградено от две огромни плоски скали, под които извира лечебен ручей. От тях пада дебела сянка, която създава усещане за свръхестествен сумрак.
След години в неизвестност, когато там отново стъпва човешки крак, естествено се е осъществила симбиозата между езичество и християнство, и хората са сковали малък параклис, в който се пали свещ за здраве. На висящите по скалите растения символично се закачат кърпи или части от дрехи, които изглеждат като нереална човешка намеса в пустата местност.
Самото име Индипасха означава "пет дена след Пасха (Великден)" и се смята, че водата, която извира от там, е най-лековита една седмица след Великден.
Донка знае от майка си, че някога на Възкресение са ходили до Индипасха с волски коли. Нощували са там, а на сутринта са посрещали изгрева. Слънцето в този момент изглежда надвиснало и огромно.
Най-обсъжданото и спорно находище в дебрите на Странджа е Гробът на Бастет - древногипетско божество, дъщеря, а после и жена на бога на слънцето Ра. Изобразявана е с котешка глава. От нея тръгва египетският култ към котките. Култ, толкова силен, че възползвайки се от него персийският цар Камбиз разгромява египтяните през 525 г. пр. Хр., като използва живи котки за щитовете на своите войници и така превзема долината на река Нил и завладява Египет.
Предполага се, че мъртвата Бастет е пренесена и погребана именно в Мишкова нива до Малко Търново. Това предположение се приписва и на Ванга, а през 1981 г. са проведени изследователски експедиции с дискретното съдействие на Людмила Живкова. Загадъчната ѝ смърт често е свързвана с проклятието на Бастет.
Тракийският комплекс днес е разграбен от иманяри, безстрашни пред легендата за божествено възмездие. Но според мълвата, всеки отнесъл се с нечисти помисли към свещения гроб, е покосяван от прокобата.
Предполагаемата гробница се намира в скала с отвор, чието местонахождение е проектирано от съзвездието Цефей. Местните твърдят, че са виждали образа на богинята, сияещ в отвора.
Не е трудно да отворим сетивата си и да го последваме.
