Ад

След случая с живата факла, която запали цялото общество, си позволявам няколко реда.
Не мисля, че има анализ на ситуацията, който е адекватен и може да я обясни. Не мисля, че хората имат право, да чоплят в душата на тази жена. Аз се почувствах зле от трагедията й, но не по-малко кофти от факта, че е документирана в клип. За това моят коментар е насочен към ядрото на проблема, което се намира извън черупката на конкретния случай. Насочен е към сентенцията, че на човек му трябват хляб и зрелища, но от нея махаме хляба. Към еволюцията на хорската  кръвожадност и възприемчивост към насилие. Преди години, след излъчването на клането на войниче в Чечня, моментално уволниха Милена Милотинова от Канал 1. А сега летвата за чувствителност и човещина вече е толкова ниска, че всички информационни сайтове ни избодоха очите с "горещата" новина. Опитвайки се да намеря някакъв смисъл, успях да видя нещо друго: как в целия кошмар се прокрадна косвения сблъсък на два антипода - "папарака" с камерата и мъжът, който с якето си се опита да гаси пламъците. Между тези толкова различни реакции блещука някаква символика. Надежда, че съществуват и правилни решения. Дори на фона на едно толкова грешно. Много, много съжалявам, че някой може да стигне дотам. Обществото ни отдавна има нужда от екзорсизъм.