Спящо детенце кротичко диша.
Мисля си, колко е смела съдбата,
така милосърдно да ме върне в играта.
Прибави към Саши - велико войниче,
едно ококорено мило сестриче.
До вчера в грижи и нови, и стари,
с глава, изгърмяла от тежки китари,
замръкваща в барове, търсеща пристани,
съдбата ме върна към простите истини:
да имаш дома и света, и човека,
с който да ходиш по свойта пътека,
довела до цялата радост постфактум,
макар и под наем върху гумен балатум.
Не вярвах, че някога нощната птица
ще кацне в гнездо, окрилена с дечица.
Че ще гори от любов и прегръща
толкова хора, изпълнили къща.
Че в живота до скоро безсмислен и скучен
сега ще залипсва единствено куче.
Мило семейство, аз ви обичам!
Не ще ви настигна, срещу вас да затичам!
И знам, че дори да звуча захаросано
и драскам редове в сантимент нескопосано,
аз съм щастлива и с ярост крещя:
Имам в живота всички важни неща!
Сега се оттеглям, изпих си бирока,
при моите хора - Марти, Инка, Сашока.
