В края на миналата година след телевизионен репортаж за миг бе срината дарителска платформа, работила успешно години наред и спасила стотици животи на болни деца.
Цялата нация скочи под строй срещу фондацията, но най-лошото бе, че зрънцето на съмнението бе посято у всекиго, а чисто човешкото желание за взаимопомощ и благотворителност бе поставено под въпрос.
В тон с масовата истерия моментално бяха възложени прокурорски проверки, но оттогава досега не съм чула да са оповестени нередности.
И историята, разбира се, бе забравена.
Този скандал ми е болна тема и неслучайно влязох в редица конфликти, познавайки от много години едно от лицата, разпънати на кръст - Ралица Енева, член на управителния съвет на фондацията.
Ралица ми е съученичка от гимназията. Усмихната, бойна и артистична, заедно сме участвали в куп пакости. Веднъж двете прекарахме часове наред в
мазето на училище, заклещени доброволно в тъмнината на тесен склад със счупени чинове, само за да си докажем, че не ни е страх. Тихичко си тананикахме Doors и се кикотехме, отвреме навреме палехме по смачкан фас, усложнявайки задачата да не изгорим дървесината и да не се задушим в теснотията.
Поскучахме, покашляхме, покискахме се, пък накрая изпълзяхме на дневна светлина в луд смях и горди от себе си.
След училище позагубихме жива връзка, но аз винаги знаех, какво се случва с нея.
На 10-годишнината от бала ни тя не дойде, защото скоро бе родила третия си син.
Малко след това разбрах, че момченцето е болно от Спинална мускулна атрофия и Ралица бе стартирала битката си с живота и смъртта.
Започнах да я наблюдавам в телевизионни предавания, здравни инициативи и благотворителни дела, а във Фейсбук да следя героизма ѝ от първо лице.
С годините това момиче не само намери начини със зъби и нокти да поддържа живота на сина си, но и успя да прокара здравна пътека за безплатно лечение на всички деца със СМА в България. Никога не изгуби усмивката и надеждата си, и упорито и последователно се бори за невъзможното.
Междувременно осигури инвалидни рампи в столични училища и започна активно съдействие на други родители в нейното положение, сформирайки силна и сплотена общност.
Вследствие на опита и натрупаните ѝ контакти, от фондация HelpKarma я канят за администратор на своята дейност.
Така тя намира широко поприще за добрите си дела, а собствената ѝ рожба, от която тръгват всичките ѝ обществени мисии, получава истински, дългосрочен шанс да продължи експерименталното си лечение в Щатите.
Чрез тази платформа, най-вече благодарение на Ралица, е оказана помощ на стотици деца - както лечение на тежко болни, така и стипендии за таланти в различни сфери.
С времето дейността на фондацията се разраства неимоверно и реално се превръща в частния еквивалент на държавния Фонд за лечение на деца, като към нея се обръщат родители на дечица с редки заболявания, непокрити от здравната каса, както и, уви, онези, които отричат българското здравеопазване и искат лечение само и единствено в чужбина.
Мисля, че точно последните изядоха главата на платформата.
Сега си представете каква апетитна хапка е тази ниша, особено за хора, способни да изфабрикуват медийна сензация.
Когато за първи път гледах репортажите, изобличаващи HelpKarma, и видях Рали - оправдаваща се и стресната извън досегашното си самообладание и силен дух, изпитах пълен шок. Но тъй като знам колко е смела и отдадена, реших да изгледам предаванията многократно и внимателно.
След петото гледане вече можех да твърдя категорично, че репортажите са заснети едностранчиво и манипулативно, погазвайки нормите на Етичния кодекс на българската журналистика (в чието оформяне съм участвала и аз преди много години).
В репортажите се вижда следното:
- Гледната точка е само и единствено една - обвинителната позиция на журналистката, подплътена с кадри на няколко палача:
Една дарителка, споделяща предположения;
Специалисти, разискващи казуса само по данни на авторите на репортажа;
Две съсипани майчици на починали дечица.
- Добре се вижда, че представителите на фондацията са неподготвени, объркани, в неясна отбранителна позиция, пиещи нервно вода. Това означава само едно - че са приели журналистите със съвсем други очаквания, предполагащи положително, а не агресивно отношение от страна на медията.
Ако са подозирали, че ще ги изядат, са щели да бъдат подковани с документация и защита, а нямаше да са в пълен шок и водопой. Били са тотално са изиграни.
----------------------------------------
А сега да разгледаме репортажите подробно:
Те са три - първият е сензация, вторият доизгражда внушението от първия, а третият е изсмукан от пръстите, за да допълни предишните два.
Цялата тема на репортажите лежи върху следните основи
1. Дарителка, живееща в чужбина, която върти очи и мрънка, изтъквайки най-вече предположения: "Би трябвало онова да е безплатно, би трябвало това да е еди какво си, аз съм дарителка, аз изисквам, аз съм лаборант, аз съм благородна, аз,
аз..."
2. Две съсипани майчици на починали дечица, които в мъката си са склонни да обвиняват всеки.
Едната е искала да прехвърли останалите средства на друго дете, обаче от фондацията ѝ казали, че детето трябва да е регистрирано в техния кръг на дейност, за да са наясно със средствата, всичко да е прозрачно и да е по-малко вероятно да се излъчи недобронамерен човек или измамник.
Обаче в репортажа тази клауза е представена като слаба точка.
Нещо, което в друга ситуация би било похвално, в случая се интерпретира: "Как така ще оспорват правото на бенефициента?"
Журналистката държи сметка за метода на преразпределяне на пари от една сметка в друга, изтъквайки неприкосновеността на желанието на дарителя, въпреки че Ралица обяснява, че има определени правила и ясна фирмена политика, по които това се прави, известни на всички лица, ползващи платформата.
В същото време журналистката си противоречи, порицавайки правото на дарителя, като се фиксира върху банковите сметки за немедицински нужди
(погасяване на кредити на задлъжнели родители, подпомагане на деца спортисти и др.), където дарителите са решили, че точно тази кауза искат да подпомогнат.
Демек каквото и да са направили от фондацията, манипулативно се изтъква като грешно.
3. Хипотезите на изтъкнати лекари, които разискват темата само върху данните, предоставените им от авторите на репортажа.
В по-голямата част на предаването не се чуват въпросите, а само отговорите, което е класически метод за манипулация на зрителя.
Коментират се документи на дете-бенефициент, лекувано по здравна каса, но получило пари от платформата. Обаче не се споменава факта, че щом анонимният родител е знаел, че не му трябват парите от сметката, а ги е приел, вината трябва да е негова.
За пореден път не бе показана обраната гледна точка, нито източника на обвинението.
4. В примерите на журналистката за
финансовите злоупотреби на фондацията винаги фигурира родител, който е изчезнал и не е бил открит за участие в предаването, или отказва да застане пред камера, което буди много съмнения за друго - самата Ралица казва, че за отваряне на дарителска сметка правят проверка на епикризите, но нямат възможност да проверяват здравно-осигурителния статус на членовете от семейството или да следят за достоверността на посочените разходи към платформата от собственика на сметката.
Дори в третия репортаж стана дума за семейство, усвоило парите и после изчезнало. Това е злоупотреба, извършена от конкретни родители, а не от фондацията.
5. В първия репортаж имаше телефонни интервюта с лекари, посочени като консултанти на платформата, които звучат объркано и не се сещат за какво става дума. Но тук отново почти не се чуват въпросите, а само ответната реакция.
Впоследствие излязоха кадри на някои от тези доктори от събития на фондацията, което означава, че внушението, че те никога не са чували за нея, отново е манипулативно.
6. И другата крайна опорка - че собственикът на платформата е собственик и на Кредисимо, което взриви допълнително работата, но по-късно се оказа, че притежава миноритарен дял от акциите на фирмата за бързи кредити и от години няма трудово-правни отношения с нея.
Оставям настрана натрапчивото
изреждане на съмнения за финансови нередности в счетоводството, отново втълпяващи опорочаване на дейността на фирмата, защото по-късно и това не се оказа вярно - фондацията извади подробни и точни отчети, но те не бяха широко отразени.
Също така в репоратажите не бе споменато, че всяка фондация по закон има право да използва "до 15% от счетоводната печалба, когато даренията представляват безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството", а HelpKarma са харчили по-малко от 5%.
7. Във втория репортаж бяха наблегнали на пътуванията на Ралица в чужбина, които тя не крие, но са представени като разкритие в полза на теорията за злоупотреба със средства.
Това е насочено най-вече към масата от едвам свързващи двата края българи, за които майка на болно дете трябва да е клошар или поне монахиня, а всеки с по-добър стандарт на живот не заслужава нищо.
Пак се връщам към правото на благотворителните дружества да удържат средства за служителите си в рамките на 15%, но в репортажа представиха нещата така, че Ралица не заслужава награда за труда си и лечение за детето си.
8. В третия репортаж вече всичко е тотално изсмукано от пръстите.
-----------------------------------------
За мен истината е, че в най-лошия случай собствениците на фондацията, между които НЕ е Ралица, са типичните спестовни кокошкари, практикуващи порочната линия на много български фирми - плащане на огромна заплата на един-двама, които после раздават на ръка на останалите служители. Това не е редно и аз дълбоко не съм съгласна с всяка подобна схема. Обаче не означава, че не са вършили чудесна работа по същество, особено благодарение на Ралица, която е отдадена на мисията си, най-вече заради собственото си дете.
За мен тези репортажи бяха платена провокация за отстраняване на успешна дейност от благодатна ниша.
И най-смешното е, че попринцип народът реве, че медиите го лъжат и не може да им се вярва, но този път се хвана като шаран на тази дебела кука и смачка едно всеотдайно и неуморно момиче.
А палачите, излели въпросната помия, елегантно и неусетно замлъкнаха, постигнали целта си.
Ако има някой потърпевш, това е Ралица.
