XIX

саши

Играейки със сополивото си момченце, което бленува яслите, ама все не може да се задържи там повече от два дена, ми хрумнаха няколко реда. Докато го чакам да се наспи, или по-точно да се нахърка (сънят на бедния Саши е съпроводен със сумтения, ръмжения и други страховити звуци, благодарение на прословутата му трета сливица), съчетах редовете с едно бързо колажче от странички на мои книжки и Самия Саши.
Маймунче, посвещавам ти цяло стихотворение, моля те, оздравявай веднъж завинаги!

дай една цигара....

Звезда ли бе, да го опишеш! Огрява навсякъде - отвисоко в ролята на толкова земен. И хората обичат да им свети. Ето още една гледна точка - разбира се поглед отдолу нагоре. По поръчка на "168 часа" продължих традицията да вадя от звездната карта лика на актуалния Първи. След Станишевото съзвездие на небосклона изгря Батбойковото - дето се вика, звездите ми го говорят. И ако бат Серго седеше семпличък там горе, бат Бойко цепи мрака. Сипе метеоритен дъжд. Със Сириус в десетката и блясъка на Голямото куче в погледа. На фона му бледнеят Орион и Еднорог...
Едни мъдри хора, наречени Ъпсурт, вече са го казали: Дай една цигара ше те e** у звездата...