Правото на избор от всеки вид - парламентарен, президентски или общински, се дава на всеки 4 години, като това не се случва наведнъж - демек на около 2 години ние упражняваме своето право.
Лошото е, че изборът ни е крайно ограничен и до голяма степен предопределен - от много години насам се купуват изборни секции, подкупват се малцинствени групи, притискат се дребни работници и служители и т.н., които трупат изкуствени или неграмотни гласове. Но колкото и вотът да е опорочен, съществуват крайните привърженици на наличните партии, които реално клатят везните - всички знаем, че безсмъртната дама с деменция от третия етаж ще гласува за БСП, младият адвокат от партера ще заложи на десницата, а изтърбушеният тумбак от автомивката благоговее пред Тиквоча.
Какво се случва по избори:
При най-лошият сценарий досега мобилизираните братя от боята и фалшивите бюлетини докарват примерно 300 хиляди гласа. Обаче дори при ниска избирателна активност от да кажем 45% (което е около 3 милиона души) тяхното участие не би трябвало да е определящо, ако тези 3 милиона знаят какво правят. Имайки предвид, че по-голямата част от тези милиони са застаряващо или изперкало население, ГЕРБ и БСП са ни в кърпа вързани, аранжирани с гласовете-ментета, независимо накъде ще наклонят везните между двете основни партии. И това въпреки 30 000-те омерзени будни граждани, решили да се противопоставят на системата, излизайки на площада или барикадирайки Орлов мост.
Проблемът е в истинските гласове.
Как усещам сегашните протести:
След предишната халтура с "Възраждане" и краставиците много исках да ни запали всеобщ искрен импулс за метеж. Ама сега пак не го усещам такъв - тези протести са прекалено "яхнати" от всички страни, не ми оставят право на лично недоволство, а ме карат да се чувствам обречена, обвързана със спорни лица и необмислени лозунги.
Кои са лицата в битка за "яхването" на народното недоволство:
Първо ми избоде очите Отровното трио, което е основано прекалено свише, за да е истинско.
Радев също няма как да "яхне" вълната на моето недоволство, независимо от целия му популизъм, защото не предлага реална алтернатива за идващите избори.
И Христо Иванов и Атанас Атанасов, които се въртят безуспешно на политическата сцена от години, не са най-симпатичните и неопетнени хора, които съм виждала в живота си, за да "яхнат" моя протест.
А всички други шашавели са още по-зле.
Някои казват - това няма значение, важен е резултатът. Ми аз го знам резултата - всички ще го видим на изборите съвсем скоро.
През 2013 беше много по-искрено, ала изборите дадоха своя абсурден резултат.
Младите и хубави идеалисти, които се дистанцират от гореизброените, или старите протестиращи кучета като мен, които още не са се предали, тихо следват вълната без агресия, наивно провокиращи с оригинални постери и смешки, на приятна разходка, забавляващи се тъжно. Те са съвършено прави във всичко, което искат - мафията трябва да се изрине, съдебната система трябва да проработи.
Но на есен студентът ще се върне в Хага, дядо му, Отровното трио и бабата с деменцията ще гласуват за БСП, малкото стари кучета ще заложат на Христо по дясна традиция, няколкостотин хиляди чалгари ще бичат Слави Трифонов, ДПС вече са тотално задкулисие, за да ги интересуват избори, а всички останали, начело с тумбака ще гласуват за Тикви. Аз отново ще пиша К*Р на бюлетината и ще си бегам, за да знам, че все пак съм упражнила правото си на наказателен вот.
Защото истинският проблем, който със сигурност не можем да променим на предстоящите избори, а както се оказва и не реагира на протести, е главният прокурор. Този проблем може да се реши само от по-висша независима сила, стояща далеч над него и тя би трябвало да се крие в централата на Европейския парламент, откъдето да тръгне основна и безпощадна ревизия на държавата, понеже тук вече всичко е изгубено. Защо тази европейска сила мълчи, "EU, are u blind?" Е, тва вече наистина не го разбирам.
Какво излиза:
Сегашните българските протестиращи са най-неуспешните на планетата, въпреки че са най-културните и прозорливи, с най-многослойните послания и изисквания, с най-яките постери, с най-екстравагантните и широкоспектърни лидери. Българските протести са най-лежерните, там е най-големият купон и най-веселото място за прекарване на свободно време. По света ринат протестърите с бам бам и водни струи, тук оскубаха трима души и те после станаха звезди. Вчера гербава бабичка и
солташакът на Иванчева се сдавили, за да блеснат и
хоп! - и те звезди. Смисълът на протеста отново отива на заден план. И така 20 и не знам кой ден.
Истината е, че в съвременната ни история всеки успешен протест е олицетворен от горяща сграда, символ на властта много преди 20-ия ден. От ядосани и безкористни хора, които наистина имат цел.
Далеч не съм агресор, но тази халтурка с няколко палатки на Орлов мост не е сериозна. Орлов мост не е символ на властта, а основно кръстовище в столицата. И колкото и да си ляламе, че шофьорите са нахалници, които се движат по един в автомобил, че има метро и уж по света не допускат коли в центровете на големите градове, през Орлов мост минава градски транспорт, има съществуващ легален трафик и в крайна сметка резултатът е настройване срещу денонощните кротки протестъри и омаловажаване на същността на справедливите искания. Затова и Тиквоча им позволява да си лежат на кръстовището и да си пеят.
Преди две вечери вървях пеша заради тези палатки, но всъщност, след като в началото припсувах, нощното Цариградско
ми стана много приятно.
Хубаво е да се изправиш, да участваш, да си въведен и изкушен от предизвикателство и чиста кауза.
А още по-хубаво е, да доведеш нещата докрая със смисъл.
Не забравяте, драги самаряни, че ако Тиквоча и Курнелия останат след изборите, ще трябва ритуално да ги изядем тея палатки.
*Не знам как стоят нещата с хората, които не плащат данъци и осигуровки, но обикновено искат най-много от държавата.
