1. Хората забравят много бързо и са склонни да редуват правителства, биейки шута на последния провал с предпоследния.
2. Много българи все още изпитват носталгия към съществуването си преди 89-а година. Да не говорим, че повечето активни и последователни избиратели са на преклонна възраст - сиреч страдат от въпросната сантименталност. А поради тяхната активност страдаме и ние. Доста от тях не живеят в реалния свят и биха гласували дори за павиан-кандидат, щом е червен.
3. По-голямата част от младите и интелигентните се целят в дясното, но и те постоянно се разочароват от честото разместване на пластове в това пространство. Дето имаше един виц: "Кои членуват в Съюза на свободните демократи? - Тези демократи, които още са на свобода." На последните избори плеснаха с ръце и се прегърнаха с Кунева-Пръмова, но при десния избирател историята с №15 не мина. А за разкош блудният седесар Лукарски срина нивото с любовните си обрати.
4. Народът е толкова оскотял, че лесно се хваща на въдицата на всеки циркаджия с грандомански обещания. И тук се сещам за друга реплика от прехода: "Ние сме малък, но много прост народ."
5. Малцинствата стават мнозинства по време на избори, а те са реалната машина за гласове.
При така създадената ситуация, явно всеки бледолик глас е важен. Ето защо насочих фокуса си към по-малка формация, която да дръпне гласа ми далеч от трите големи сбирщини на кръвопийци БСП, ГЕРБ и ДПС. Изборът ми може да изглежда несериозен и неразумен, но както казва моята приятелка Ламята: Аман от моралисти!
От дете в мен кипи бунт към всичко наложено и тесногръдо. Това бунтарство се прояви и под формата на меломания. Хванах зората на доста предизвикателна вълна от българския рокендрол. Един от символите й се превърна в сполучлива, пикантна подправка на политическата манджа. Преди да се фокусирам върху него, да споделя: скоро гледах серия предизборни клипове и честно казано се озовах на ръба на депресия. Изтъркани пледоарии, скучни, нагли, до ненавист познати типове, тук там някой налудничав човечец... Един вперил безизразен, четящ поглед долу вляво на снимащата го камера пред плакат на партията си... Друг се разхожда в детска площадка с прясно боядисани арматури от средата на миналия век. Трети изкуствено увеселен симулира емоционалност... А вий.. вий сте идиоти! И изведнъж! Съвременен, позитивен клип, сниман с добра техника, хумор, послание. Изкрещя и моята сантименталност в избора. Фиксирам Ел президенте Светльо Витков и винаги очаквам любимите ми моралисти (изключвайки един, когото обичам и мога да слушам) да изтъкнат простотията в творчеството му, циничното му поведение, мнимите му родствени връзки с Мими Виткова и Бриго Аспарухов и т.н. По този повод се сещам, как често ме питат каква ми е връзката с Георги или Краси Гергови, с които имам "честта" да съм адаш по фамилия. А има ли значение изобщо? Цялата музикална гилдия беше лице на демокрацията през първите й години. Всеки от тях бе политически ангажиран, определяше общественото мнение на младите, на новите... Въпреки, че между тях фигурираха и смешни "дисиденти" като Кирил Маричков. Къде са те сега? По-горе споменах, че интелигенцията дърпа към съвремието, което не е лявото. Но не е и това дясно, което ни се предлага. Аз приемам като наказателен вот единственото съвременно, свежо и бунтарско нещо, което ми се предлага в този момент. С ясната мисъл, че Ел президенте Витков президент няма да стане. И пак цитирам Ламята: Аман от моралисти!
Та издрънках всичките тези неща, не за да си оправдавам пристрастията, а с ясна и категорична цел:
ГЛАСУВАЙТЕ! ПРОТИВ трите партии, които ТРЯБВА да бъдат заличени от политическото пространство. Против ГЕРБ, БСП и ДПС. Може и за човечеца с арматурните катерушки... то по-зле няма накъде...
