раздаване

Свалям картите на масата. Аз съм валат. Слаб играч в това раздаване. Само че играта е Венета срещу Венета - една трийсетинагодишна кукувица, в чиято глава прелитат по трийсетина проблема в минута. Губещата ми половина търси безхаберие, но е пометена от тази с ограничените възможности и неограничените грижи. Иска да полегне в сочната трева под сянката на ореха в балканско село. Да зарови крака в мокрия пясък. Да послуша хубава музика в задимено сепаре... Водещата половина обаче, полегва единствено пред телевизора и се обременява с лоши новини и лоши примери. Заравя си не краката, а главата. Губещата търси време за хубава книга, за място на първия ред в театъра или на последния в киното. Недоумява как добрите вести се завъртат около бутафорни полицейски акции, кадри на Б.Б., приклещил Меркел под мишница, нови футболни съпруги, конкурс за красота на тайландски травестити или изложба на фризирани домашни любимци. А лошите опират пак до четириноги - кой гад, за Бога, превърна хрисимата кучка Мима в безпомощен торс?! Да, човешката добрина прозира най-ясно през отношението към животните и по-слабите, но защо нямаше такива общонационални акции срещу изверга, насилвал двегодишното си дете? Защо по улиците се шляят агресивни малоумници с последно предупреждение от органите на реда, за които е въпрос на време да накълцат невярната си съжителка с трите й деца от друг подобен? Защо полудели алкохолизирани камикадзета всеки ден убиват десетки хора по пътищата? Защо падат цели фасади от ерозирали сгради и погребват случайни минувачи насред големи градове? Защо са необходими луноходи за придвижване по софийските "улици"? Защо... водещата ми половина свиква с тези неща и небрежно махва с ръка - всеки да се оправя както може... А губещата все пак пуска SMS за болно дете, търси кошче да си изхвърли шишето от минерална вода и вярва, че да загубиш едно раздаване не значи, че няма да ти дойдат силни карти. Големият проблем е, че всички тези неща са прах на вятъра. Вятърът, разнасящ пепелта от вулкана, изригнал на майната си, но объркал трафика на цяла Европа. Вятърът, разнасящ мирисът на болка и смърт от изравнената Хаити. Стихии, които не знам дали предизвикваме, но пред които сме абсолютно загубени. Така че, струва ми се, всяка злоупотреба с живота, подигравка със законите и безцелна жестокост е бъркане с пръст в раната на гангренясалата не държава, а планета. Където не съм губеща само аз.
За това търся ореха - там тази безнадеждност изглежда далече. И белотът е приятен, и ракийката е мека, и сънят е дълбок.
Свалям картите на масата. Всичко коз. Играта е Венета срещу лошите. Аз съм една трийсетинагодишна волна птица... Отлитам.

alice in wonderland