1. Свидетелите:
Пълни мухльовци, oсвен майчицата, свалила дрехата от детето си, за да наметне хлапето, което току що е било унизено, хубаво наснимано и веднага разпространено, иска или не.
2. Дежурните самаряни:
Чак на втория ден жалеещите се сетиха да замъглят лицето на момчето в кадъра. За щастие се оказа, че човекът е самбист и ако онези не са били петима, а двама, вероятно е щял да им заравни физиономиите с тила и раменете им са щели да ръкопляскат. Но ако тренираше за клет шахматист, кармата от рейса можеше да тегне над него до абитуриентския бал, а масовото съчувствие да изиграе съвсем друга роля в живота му.
Ако бяха разпространили снимка на Сашока гол в автобуса, щах да полудея. Саши не е самбист! Той е пианист, математик, комик и шматка. Как би преживял славата на голо момче в 404??!!!
Ако съм свидетел на подобно нещо, веднага бих звъннала на 112, а междувременно ще вдигна във въздуха и келешите, и фотографите.
Анонимните самаряни и будни граждани не си дават сметка, че понякога също са мухльовци.
Ако съм свидетел на подобно нещо, веднага бих звъннала на 112, а междувременно ще вдигна във въздуха и келешите, и фотографите.
Анонимните самаряни и будни граждани не си дават сметка, че понякога също са мухльовци.
3. Агресорите:
Пълни мухльовци, независимо от спортните им предпочитания.
Поели са предизвикателствата на възрастта си без да преценят последствията за жертвата и себе си, както и силата на социалните мрежи. Има шанс да стане човек от тях, стига да им го дадем.
4. Шофьорът:
Пълен мухльо, вероятно притиснат от житейски и трудови обстоятелства, без адекватна реакция и информираност за евентуален протокол при такова положение.
5. Хлапето:
Тотален пич. Стои като истукан на снимката, събрал в себе си сила и самообладание в екстремна ситуация като истинска бойна машина. Не му е гот да го снимат точно в този момент и се прави, че не е там.
Възхитена съм от него!
6. У наше село аналогичен случай:
Когато бях тийн през 90-те ни джобеха на всеки ъгъл. Ако някой се озовеше в краен непознат квартал, почти задължително се връщаше бос, без яке, без неща. В центъра на София при набезите на тийнейджърски групировки беше по-цивилизовано, защото имаше разпределение по полове - съществуваха момичета, чиято длъжност бе да обръщат джобовете на други момичета. На мен ми се е случвало и беше много мило да те обере друга девойка, а не да те обарва младеж. Веднъж до Университета ми взеха даже картата за градския транспорт, докато един приятел Дани небрежно се опитваше да си скрие парите във вътрешен джоб, но онея професионалисти го видеха и му шибнАха един шамар да не се прави на интересен.
В друг случай имаше голяма акция на Царевец, Орлов мост, в която набиха и обраха сума ти народ, но аз извадих късмет, защото тарторът беше местен до гимназията ми в Орландовци, позна ме и каза: "Тая я оставете". И тогава не ме биха за норматив.
И всичко това без да сме фенове на отбори.
За футболните истории, които съм чувала, думи не могат да ми стигнат. Но относно отборите и спортаната злоба съм била свидетел на друго: На концерт на езерото "Ариана", някъде 95-а година, Васко Кръпката слезна от сцената, за да свали шалчето на ЦСКА от раменете на Любето от нашата компания. Стисна го за врата и с висша звездна сила му даде да разбере, че Кръпката е от "Левски". Толкоз.
7. Изводи:
Случката в рейс 404 е адски нередна. Хубаво е, че заради нея ще поставят камери в градския транспорт. Че ще бъдат предотвратени или наказани ексцесии, кражби и вандализми. Прекрасно е, че лошите спомени от моето детство вече не са ежедневие, радвам се заради собствените си деца.
Но някакси днешните свидетели страдат повече от потърпевшите. Всеки иска да е свидетел, да е морален, съпричастен, чувствителен... Ако не му се получи да е свидетел, гледа да е жертва, което вече е върхът на сладоледа.
Получава се така, че страшните примери от моето детство са изравнени с много по-леки постъпки днес. Тогава беше страшно. Днес на улицата е страшно много по-рядко и много по-леко. Има публичност, има толерантност, има драматизация и будни съвести, които биват чути.
Аз съм оптимист за сегашните тийнейджъри. Винаги съм оптимист.
Лошото е, че като хора се изчерпваме. Не защото сме прекалено зли или много добри, а защото сме уморени, обременени.
Момчетата стават мъже винаги. Някои стават по-бързо. Но дайте да не ги снимаме голи и да не съсипваме живота на младежите и от двата отбора.
Пълни мухльовци, независимо от спортните им предпочитания.
Поели са предизвикателствата на възрастта си без да преценят последствията за жертвата и себе си, както и силата на социалните мрежи. Има шанс да стане човек от тях, стига да им го дадем.
4. Шофьорът:
Пълен мухльо, вероятно притиснат от житейски и трудови обстоятелства, без адекватна реакция и информираност за евентуален протокол при такова положение.
5. Хлапето:
Тотален пич. Стои като истукан на снимката, събрал в себе си сила и самообладание в екстремна ситуация като истинска бойна машина. Не му е гот да го снимат точно в този момент и се прави, че не е там.
Възхитена съм от него!
6. У наше село аналогичен случай:
Когато бях тийн през 90-те ни джобеха на всеки ъгъл. Ако някой се озовеше в краен непознат квартал, почти задължително се връщаше бос, без яке, без неща. В центъра на София при набезите на тийнейджърски групировки беше по-цивилизовано, защото имаше разпределение по полове - съществуваха момичета, чиято длъжност бе да обръщат джобовете на други момичета. На мен ми се е случвало и беше много мило да те обере друга девойка, а не да те обарва младеж. Веднъж до Университета ми взеха даже картата за градския транспорт, докато един приятел Дани небрежно се опитваше да си скрие парите във вътрешен джоб, но онея професионалисти го видеха и му шибнАха един шамар да не се прави на интересен.
В друг случай имаше голяма акция на Царевец, Орлов мост, в която набиха и обраха сума ти народ, но аз извадих късмет, защото тарторът беше местен до гимназията ми в Орландовци, позна ме и каза: "Тая я оставете". И тогава не ме биха за норматив.
И всичко това без да сме фенове на отбори.
За футболните истории, които съм чувала, думи не могат да ми стигнат. Но относно отборите и спортаната злоба съм била свидетел на друго: На концерт на езерото "Ариана", някъде 95-а година, Васко Кръпката слезна от сцената, за да свали шалчето на ЦСКА от раменете на Любето от нашата компания. Стисна го за врата и с висша звездна сила му даде да разбере, че Кръпката е от "Левски". Толкоз.
7. Изводи:
Случката в рейс 404 е адски нередна. Хубаво е, че заради нея ще поставят камери в градския транспорт. Че ще бъдат предотвратени или наказани ексцесии, кражби и вандализми. Прекрасно е, че лошите спомени от моето детство вече не са ежедневие, радвам се заради собствените си деца.
Но някакси днешните свидетели страдат повече от потърпевшите. Всеки иска да е свидетел, да е морален, съпричастен, чувствителен... Ако не му се получи да е свидетел, гледа да е жертва, което вече е върхът на сладоледа.
Получава се така, че страшните примери от моето детство са изравнени с много по-леки постъпки днес. Тогава беше страшно. Днес на улицата е страшно много по-рядко и много по-леко. Има публичност, има толерантност, има драматизация и будни съвести, които биват чути.
Аз съм оптимист за сегашните тийнейджъри. Винаги съм оптимист.
Лошото е, че като хора се изчерпваме. Не защото сме прекалено зли или много добри, а защото сме уморени, обременени.
Момчетата стават мъже винаги. Някои стават по-бързо. Но дайте да не ги снимаме голи и да не съсипваме живота на младежите и от двата отбора.
