Cheers!

Тези дни до болка се чоплеше темата за творбата на чешкия художник Дейвид Чорни. Хора с различни компетенции афишираха крайни мирогледи - от мнението, че България паднала невинна жертва на посредствен творец, до тезата, че и това ни е малко и трябва да сме благодарни, че кенефът не е осран.

Свързаха се с мен от чешки ежедневник с молба за ответен удар. Искали да видят Чехия през погледа на чуждестранни карикатуристи. Възползвах се от това великодушие - може би очакваха, че ще отприщят комплексарски гняв (все пак след бурните BG реакции покриха нашата част от инсталацията с траурен воал). Обаче аз не се чувствам засегната от творбата, дори Чорни ме спечели. Защо? Защото работата на артиста е да провокира и в този смисъл той се е справил блестящо. Смисълът на изкуството е да можеш да се изразяваш свободно, да имаш силата да прескачаш бариери, непосилни за тези, които не го разбират. Изкуството е начин да манипулираш. Чорни овладя магията, която го превърна от никому неизвестен авангардист в световноизвестна личност. И между другото се поинтересувах от произведенията му и открих, че никак не е посредствен. Несериозни бяха самозванските протести на тези, които не осъзнават магията.

Но....след като ми хвърлиха ръкавицата, реших да скалъпя един отговор. Общувах си онлайн с безкрайно любезна чешка журналистка, която окончателно стопи всички ледове. И така обезоръжена сътворих следната семпла илюстрация:

Лицето на Чехия неизбежно е Швейк. Банално. Но реших да им намигна, като го сложа върху етикета на друг елемент от тяхната култура - БИРАТА. За да наблегна на тази "неразривност", придадох на пяната формата на Чехия. И тук идва краткият момент на заядливост - изливането на чешката бира в прословутия български кенеф.
В крайна сметка тамошната журналистка се оказа широко скроена. Беше напълно съпричастна в потушаването на "революцията" и доколкото можахме, скрепихме българо-чешката дружба. Наздраве!