Rocketman

И аз гледах "Rocketman".

Но преди това сканирах отзвуците: 

За разлика от прехваления "Bohemian Rhapsody", филмът "Rocketman" масово е определян като плосък, като средство за самоизтъкване на живия Елтън Джон, съревноваващ се безсрамно с покойния Фреди. Аз се настървих, седнах пред телевизора и... изненада! "Rocketman" се оказа мюзикъл! 

Мюзикълът е разтоварващ жанр, в който се преекспонират хумор и драма посредством танци-манци и песни на народите. Мюзикълът е нещо утопично, идеалистично, въобще нещо несравнимо с биографична драма като "Рапсодията", освен че конкретно и в нея, и в "Rocketman" се разказва за живота на музикант. 

Толкова обичам мюзикъли! Като се започне от "Hair", през "Tenacious D", та до "Rock of Аges"...
Разбирайки, че "Rocketman" е съвсем различен от "Бохемската", го загледах с допълнително любопитство и елементи на анализ. Първото, което ми се набоде на очи, също както в "Рапсодията", бяха перуките. Във филмите на 21 век върлуват реалистични чудовища, извънземни и белязани... гримьорите правят уродите като истински, но още не могат да постигнат реалистична ретроприческа! Пълен парадокс!

После се подразних, че за разлика от повечето легендарни мюзикъли, където героите се надпяват, тук имаме един гуру, а останалите мяукат, както могат. Точно си помислих, че филмът наистина е е*ати дървото, когато осъзнах, че артистът в главната роля е зверски добър. Обратно на Реми Малек, който безсилно се кокори и зъби в сериозната си роля, това момче Тарън Еджъртън играе така, сякаш с минимум усилия постига максимален резултат. Не знам, не знам... Асен Блатечки да каже, но този актьор видимо не се криви и не се гърби. 

Благодарение на интерпретацията му вденах дълбокия прочит на една човешка съдба, един живот, в който всичко се случва като на магия, в който героят е обречен, но грабва шанса, намира себе си, после се губи, бори се, предава се, страда, обича, мрази, страхува се... Възхищават му се, но злоупотребявят със слабостите му. Разгръщат таланта му, а накрая го изцеждат. Ала той намира сили да се изправи и разбере, че дори грешките в битието му са били верни. И всичко това поднесено леко и първосигнално под формата на мюзикъл. Всичко това в "Бохемска рапсодия" не видях.

Много силен емоционален ангажимент се оказа "Rocketman". Усетих и еволюцията, и регреса, и прогреса на образа. А освен актьорското майсторство и мелодичната меланхолия има и друго, което ме изкефи - голяма част от сцените са на принципа one shot, което ги прави още по-трудни, но това хич не си личи. 

На фона на цялата неочаквана ескалация на чувства и впечатления отново си дадох сметка колко голям е реалният Сър Елтън. Бях го позабравила и омаловажила с времето. Даже се смеех на вица, че децата му цял живот знаели, че родителите им са гейове, но чак когато ги лишили от наследство, за да се оправят сами, разбрали, че са педерасти.

Много съм елементарна понякога. Наистина хората не си дават сметка какво коства на звездите от световния публичен хоризонт да оцеляват.

Адски готин филм, харесах го въпреки предубежденията. 

Ще се опитам да игнорирам перуките.