Всичко е така. Отдавна няма държава. Има власт, концентрирана в една тиква и свитата ѝ, пуснали пипала във всяка сфера, за да се облагодетелстват и царуват вечно.
Но и животът е въртележка. Ако си бил на гребена на вълната и изведнъж се озовеш под вода, изплуваш както можеш. Ако решиш да се развиваш на свободна практика, също си принуден да набавяш допълнителни средства по неведоми пътища, тъй като един талант не стига. Повечето жълти шофьори са на този хал и се борят с живота. Познавам страхотни музиканти, заработвали допълнително като таксита и бармани, знам ювелирна художничка, гледаща чужди деца за пари, учителка зад каса в супермаркет, пенсионери, които не берат плодовете на дългогодишния си труд... Това е дълбоко несправедливо. Държавата рядко е зад гърба на обикновения човек. А обикновеният човек радко е атрактивен за масата, така както публична личност, принизена до обикновена. И ето че пак сме изправени пред казус: за конкретно таксе ни е по-мъчно, отколкото за останалите. Във фокуса е, че то съдържа в себе си всичко, което според общите принципи не трябва да е шофьор на такси - известна, образовна, самостоятелна жена. Извън фокуса остава тътенът, че имиджът ѝ в досегашното поприще бе спорен и репортажите ѝ се клатеха на кантара на общественото мнение. Фокусът се плъзна покрай собствените ѝ думи, че не се е отказала от призванието си и пише за L’Europeo и „Мениджър“, че сама набляга на личния си избор след неизгодни предложения за работа поради морални и финансови причини, и същият този фокус се разби в обичайната мишена на ограниченото слово.
За мен изводите са:
Карането на такси може да превърне някого в "лице на свободната журналистика" много по-бързо от години скандални репортажи.
Медиите ни са на 111-о място в света не само заради политическия похлупак, а и защото масовият потребител истерично се дави в информационния поток - или пали от половин оборот, плискайки във всеобща еуфория, или печално притихва пред (не)свободното слово. Споделя линкове към жълти сайтове като достоверни новини. Обявява карането на жълта кола за по-престижно от писането, след като до вчера е подценявал труда на шофьорите. Или както каза Сашока пред домашното кино: "В този филм звукът на прилепите е като на катерички, хванали бяс".
Таксиметровата професия е изморителна, но и авантюристична - обикалят града, трупат социален опит всяка минута, обогатяват нецензурния си речников запас в час пик, изострят чувството си за самосъхранение. Първосигнална и задружна, гилдията им навремето почти свали правителство. Това си е материал поне за книга. А реакциите от демонстрацията на мъжкото момиче, което е станало още по-мъжко, са напълно предвидими.
SASIPAHA IA TAZIDARZAVA!!1!
Няма коментари:
Публикуване на коментар