more faces & the biggest little man

more

предизборно

Ознаменувах компанията по начин, който прилича на потупване по рамото, а всъщност е шут в задника.
Отново ирония, насочена към познати образи. Рисувах ги ухилени, а моята физиономия изстиваше, мислейки си до къде се простират границите между думите и действията, усмивките и завоалираните цели, черното и бялото. Бих ли се поддала на влияние и провокация, ще повярвам ли на нечие остроумие. До колко мога да открия човека във всеки от тях, различавам ли ролята от истинските намерения...
А лицата са само повърхността, опаковка на кой знае какво. Мимиките са надписи на опаковката, обаче написани на език, който трудно разбирам. Реших да превеждам през собствените си сетива, дори резултатът да заприлича на вица за чукчи, който издал къде е заровил съкровището, но преводачът казал, че чукчи няма да признае. И с риск да се изгубя в превода, разбрах, че не мога да повЕрвам. С риск да променя съдържанието, ще преведа: безсилни са и трябва да им дърпаме ушите!
Реших. Този път, за разлика от предишните години, ще гласувам. Само че с един голям среден пръст върху бюлетината.

faces

Cheers!

Тези дни до болка се чоплеше творбата на чешкия художник Дейвид Чорни. Хора с различни компетенции афишираха крайни светогледи - от мнението, че Велика България е жертва на посредствен творец, до тезата, че и това ни е малко и трябва да сме благодарни, че кенефът не е осран.

Свързаха се с мен от чешки ежедневник с молба за ответен удар - искали да видят Чехия през погледа на чуждестранни карикатуристи. 

Възползвах се от това великодушие. Може би очакваха, че ще отприщят комплексарски гняв - все пак след бурните BG реакции покриха нашата част от инсталацията с траурен воал. Обаче аз не се чувствам засегната от творбата, даже Чорни ме спечели. Защо? Защото работата на артиста е да провокира и в този смисъл той се е справил блестящо. Смисълът на изкуството е да можеш да се изразяваш свободно, да впечатляваш, да имаш силата да прескачаш бариери, непосилни за тесногръдието. Изкуството е начин да манипулираш и Чорни овладя магията, която го превърна от никому неизвестен авангардист в световноизвестна личност. И, между другото, поинтересувах се от произведенията му и установих, че никак не е посредствен. Несериозни са самозванските протести на онези, които не осъзнават смисъла.

Но! След като ми хвърлиха ръкавицата, реших да скалъпя следния отговор. Общувах си онлайн с безкрайно любезна чешка журналистка, която окончателно стопи всички ледове. И така, обезоръжена, сътворих тази семпла илюстрация:

Лицето на Чехия неизбежно е Швейк. Банално. Но реших да им намигна, като го сложа върху етикета на друг елемент от тяхната култура - БИРАТА. За да наблегна на тази "неразривност", придадох на пяната формата на Чехия. И тук идва краткият момент на заядливост - изливането на чешката бира в прословутия български кенеф.
В крайна сметка тамошната журналистка се оказа широко скроена. Беше напълно съпричастна в потушаването на "революцията" и доколкото можахме, скрепихме българо-чешката дружба. Наздраве!

stars

В края на 2008 година вестникарското ми ежедневие бе оцветено от една задача: да илюстрирам случващото се в публичното пространство на BG с поредица шаржове. Получих пълна свобода на избор кого и как да "опозоря". За разнообразие включих и две международни знакови фигури от политиката и шоубизнеса - Обама и Мадона (все пак не може да се игнорира целия шарен свят на фона на родните бледи звездици).
***
Не ми беше лесно да селектирам образите с най-крещяща изява на политическата сцена. Като превъзмогнах пълната си апатия към тях, се оставих по течението на аполитичната си нагласа и реших да направя един жест, който едва ли заслужават - зад фасадата от корупция и интриги да изкарам приповдигнато коледно настроение. Избрах си типичните представители на водещите сили и ги вкарах в кадър от ролите, които играят в театъра на абсурда, наречен България.

С т. нар. "звезди" не бе толкова трудно. Докато върху политиците се излива хорската жлъч, те са любимците на народа. Сред представителите на посредствени жанрове като чалгата и други "свободни професии", проблясват и свежи типажи - такива, които светят не само над родината, или симпатични водещи, които не ни доскучават всяка вечер по телевизията. Или други, решили да ни подсетят, че освен the fuckin' попфолк съществува истинска музика.

И тъй като уважавам труда на хората, дори да не харесвам резултата, целта ми бе да вложа максимална доза добронамереност. Оттдавна ме мързи да демонстрирам бунтарско поведение. За това си затварям очите и за политиката, и за чалгата и оставам безучастен зрител на това бездарно представление. Не ръкопляскам и чакам да свърши. Дотогава нека да греят с отразена светлина, а аз ще удавя бунта в биричка :-)

again

Завръщайки се във вестника след майчинството, животът и работата ме завъртяха с бясна скорост - дори нямах време да се зарадвам на цивилизацията, колкото очаквах. В резултат на този вихър за нула време се родиха множество рожби на моя молив - техника, малко позабравена, но много удовлетворяваща художническото его. Свобода на ръката, упражнение за окото и много лица на непознати хора, запечатани в главата ми - това са серия портрети на личности, изявяващи се на страниците на "24 часа".

Изплуваща от период, в който се доказвах на детето си, се гмурнах в друг - в който се доказвам на себе си. Влагането на толкова енергия в това доведе до бързото размножаване на въпросните скици - голямо завръщане! :-)

представяне

На тази страница представям част от моите труд и творчество, които се простират в разнообразни сфери на изобразителното изкуство - имам смелостта и удоволствието да работя и в областта на карикатурата, и в тази на живописта, и като иконописец.
С няколко думи ще ви запозная с живота си на художник, вестникар, а от скоро и майка :-)
Работя във вестник "24 часа" в екип с още трима колеги - художници и приятели, с които никога не е скучно. Там наблягаме на колажи, схеми, карти и други типични за пресата неща. Но намерих и мястото, където се развих като карикатурист - оказа се, че политическата сатира е стихията ми. Мои илюстрации вече 4 години излизат редовно в "24 часа" и "168 часа".

Шаржовете са ежедневие, но се е налагало да работя и върху доста по-необикновени задачи - например да илюстрирам бездействието на депутатите, тъй като над фотографите тегнеше забрана да снимат в пленарната зала:

Или да открия цяло съзвездие с образа на Станишев върху оригиналната карта на звездното небе по поръчка на в. "168 часа":

Преди да стигна до тук, извървях обичайния за повечето художници път:
Първо изкарах четири страхотни години в Профилираната гимназия за пластични изкуства, или както я наричахме помежду си "колежа". Там специализирах живопис и иконопис:

После минах и през полезната школовка на Художествената академия, където се насочих към илюстрацията и по-специално ми се услади оформлението на детската книга:

Омъжена съм за човек, който обединява в себе си талантите на художник и музикант. Нашият бохемски живот беше усмислен от появата на едно малко момченце, което вече е на 8 месеца.