Cheers!

Тези дни до болка се чоплеше творбата на чешкия художник Дейвид Чорни. Хора с различни компетенции афишираха крайни светогледи - от мнението, че Велика България е жертва на посредствен творец, до тезата, че и това ни е малко и трябва да сме благодарни, че кенефът не е осран.

Свързаха се с мен от чешки ежедневник с молба за ответен удар - искали да видят Чехия през погледа на чуждестранни карикатуристи. 

Възползвах се от това великодушие. Може би очакваха, че ще отприщят комплексарски гняв - все пак след бурните BG реакции покриха нашата част от инсталацията с траурен воал. Обаче аз не се чувствам засегната от творбата, даже Чорни ме спечели. Защо? Защото работата на артиста е да провокира и в този смисъл той се е справил блестящо. Смисълът на изкуството е да можеш да се изразяваш свободно, да впечатляваш, да имаш силата да прескачаш бариери, непосилни за тесногръдието. Изкуството е начин да манипулираш и Чорни овладя магията, която го превърна от никому неизвестен авангардист в световноизвестна личност. И, между другото, поинтересувах се от произведенията му и установих, че никак не е посредствен. Несериозни са самозванските протести на онези, които не осъзнават смисъла.

Но! След като ми хвърлиха ръкавицата, реших да скалъпя следния отговор. Общувах си онлайн с безкрайно любезна чешка журналистка, която окончателно стопи всички ледове. И така, обезоръжена, сътворих тази семпла илюстрация:

Лицето на Чехия неизбежно е Швейк. Банално. Но реших да им намигна, като го сложа върху етикета на друг елемент от тяхната култура - БИРАТА. За да наблегна на тази "неразривност", придадох на пяната формата на Чехия. И тук идва краткият момент на заядливост - изливането на чешката бира в прословутия български кенеф.
В крайна сметка тамошната журналистка се оказа широко скроена. Беше напълно съпричастна в потушаването на "революцията" и доколкото можахме, скрепихме българо-чешката дружба. Наздраве!