Cheers!

Тези дни до болка се чоплеше творбата на чешкия художник Дейвид Чорни. Хора с различни компетенции афишираха крайни светогледи - от мнението, че Велика България е жертва на посредствен творец, до тезата, че и това ни е малко и трябва да сме благодарни, че кенефът не е осран.

Свързаха се с мен от чешки ежедневник с молба за ответен удар - искали да видят Чехия през погледа на чуждестранни карикатуристи. 

Възползвах се от това великодушие. Може би очакваха, че ще отприщят комплексарски гняв - все пак след бурните BG реакции покриха нашата част от инсталацията с траурен воал. Обаче аз не се чувствам засегната от творбата, даже Чорни ме спечели. Защо? Защото работата на артиста е да провокира и в този смисъл той се е справил блестящо. Смисълът на изкуството е да можеш да се изразяваш свободно, да впечатляваш, да имаш силата да прескачаш бариери, непосилни за тесногръдието. Изкуството е начин да манипулираш и Чорни овладя магията, която го превърна от никому неизвестен авангардист в световноизвестна личност. И, между другото, поинтересувах се от произведенията му и установих, че никак не е посредствен. Несериозни са самозванските протести на онези, които не осъзнават смисъла.

Но! След като ми хвърлиха ръкавицата, реших да скалъпя следния отговор. Общувах си онлайн с безкрайно любезна чешка журналистка, която окончателно стопи всички ледове. И така, обезоръжена, сътворих тази семпла илюстрация:

Лицето на Чехия неизбежно е Швейк. Банално. Но реших да им намигна, като го сложа върху етикета на друг елемент от тяхната култура - БИРАТА. За да наблегна на тази "неразривност", придадох на пяната формата на Чехия. И тук идва краткият момент на заядливост - изливането на чешката бира в прословутия български кенеф.
В крайна сметка тамошната журналистка се оказа широко скроена. Беше напълно съпричастна в потушаването на "революцията" и доколкото можахме, скрепихме българо-чешката дружба. Наздраве!

stars

В края на 2008 година вестникарското ми ежедневие бе оцветено от една задача: да илюстрирам случващото се в публичното пространство на BG с поредица шаржове. Получих пълна свобода на избор кого и как да "опозоря". За разнообразие включих и две международни знакови фигури от политиката и шоубизнеса - Обама и Мадона (все пак не може да се игнорира целия шарен свят на фона на родните бледи звездици).
***
Не ми беше лесно да селектирам образите с най-крещяща изява на политическата сцена. Като превъзмогнах пълната си апатия към тях, се оставих по течението на аполитичната си нагласа и реших да направя един жест, който едва ли заслужават - зад фасадата от корупция и интриги да изкарам приповдигнато коледно настроение. Избрах си типичните представители на водещите сили и ги вкарах в кадър от ролите, които играят в театъра на абсурда, наречен България.

С т. нар. "звезди" не бе толкова трудно. Докато върху политиците се излива хорската жлъч, те са любимците на народа. Сред представителите на посредствени жанрове като чалгата и други "свободни професии", проблясват и свежи типажи - такива, които светят не само над родината, или симпатични водещи, които не ни доскучават всяка вечер по телевизията. Или други, решили да ни подсетят, че освен the fuckin' попфолк съществува истинска музика.

И тъй като уважавам труда на хората, дори да не харесвам резултата, целта ми бе да вложа максимална доза добронамереност. Оттдавна ме мързи да демонстрирам бунтарско поведение. За това си затварям очите и за политиката, и за чалгата и оставам безучастен зрител на това бездарно представление. Не ръкопляскам и чакам да свърши. Дотогава нека да греят с отразена светлина, а аз ще удавя бунта в биричка :-)

again

Завръщайки се във вестника след майчинството, животът и работата ме завъртяха с бясна скорост - дори нямах време да се зарадвам на цивилизацията, колкото очаквах. В резултат на този вихър за нула време се родиха множество рожби на моя молив - техника, малко позабравена, но много удовлетворяваща художническото его. Свобода на ръката, упражнение за окото и много лица на непознати хора, запечатани в главата ми - това са серия портрети на личности, изявяващи се на страниците на "24 часа".

Изплуваща от период, в който се доказвах на детето си, се гмурнах в друг - в който се доказвам на себе си. Влагането на толкова енергия в това доведе до бързото размножаване на въпросните скици - голямо завръщане! :-)