Професията на художника е НЕУМОРЕН ТРУД И ПОСТОЯННО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Креативността, творчеството и красотата движат света напред, а изобразителното изкуство е в основата на еволюцията.
Вижте защо:
✔ Преди да започне да пише, праисторическият човек е общувал чрез рисунки. Така си е спестявал усилието да помни. Неандерталецът е разказвал живота си и е предавал знания чрез пещерни изложби, а усъвършенстването и стилизирането на формите през хилядолетията превръщат рисунките първо в пиктограми и символи, а след това - в букви.
Около 12 в. пр. н. е. в Близкия изток финикийците първи създават знаци, с които изразяват позвукова система за съгласните, за да улеснят търговската си дейност. Оттам произлиза нарицателното „финикийски знаци“ за парите.
Първата истинска азбука, която въвежда и гласните, е гръцката, съставена четири века по-късно - около 8 в. пр. н. е.
Дотук става ясно, че от рисунката произхожда писменото слово.
Разбираме, колко силна е връзката между изобразителното изкуство, писмеността, историята и дори търговията. Сега ще я свържем и с всички останали области от нашия живот:
МАТЕМАТИКА
Споменахме древните гърци и тяхната азбука. Едно от най-важните ѝ приложения е във формулите, които изразяват основните връзки в математиката.
Древна Гърция е родина на науката, философията, архитектурата и политиката, върху които се гради Западната цивилизация.
През 6 в. пр. н. е. Питагор обвързва математиката с астрономията, философията и изкуствата. Той открива математика в музиката, като установява, че най-хармоничните звуци се издават от струни с дължина, пропорционална на цели числа като 1/2, 2/3 и 3/4, и свързва тези съотношения с интервалите на музикалната гама - октава, квинта, четвъртина.
Нотите и нотописът са измислени чак през 11 в. в Италия, отново чрез математически способ, който показва времетраенето и височината на тоновете и паузите между тях. Нотите се групират в системи - пентатоника от 5 тона, хептатоника от 7 тона и т.н.
Виктор Юго казва, че човек владее три ключа, които му откриват Света - цифрите, буквите и нотите.
През 4 в. пр. н. е. Бащата на науката Аристотел поставя математиката в основата на изобразителното изкуство, защото то пресъздава перспектива, пропорции и симетрия. Твърди се, че той първи изследва пропорциите в човешкото тяло, като разпъва фигура в квадрат.
Векове по-късно Леонардо да Винчи използва неговия труд и разработките на италианския архитект Витрувий и добавя към квадрата кръг. Така разбира, че пъпът на мъжа съвпада с центъра на кръга, а гениталиите му - с центъра на квадрата.
Кръщава това изследване „Витрувиански човек“ и въвежда термина „Златно сечение“.
Пример за математика в изобразителното изкуство е авангардният художник Христо Явашев - Кристо, който опакова сгради, мостове и дори цели острови. Той е революционер в съвременното световно изкуство, защото освен че е брилянтен рисувач, има инженерна мисъл.
✔ Печатната графика също не може без математика - в печатните издания информацията се излива в т.нар. „колони“ по вертикала - в книгите и хартиените издания те се измерват в мм, а в онлайн платформите - в пиксели. Спрямо ширината на колоните и кегела на буквите се определя обемът на съдържанието, както и големината и броя на изображенията в макета на страницата.
✔ Графичният дизайн лежи върху пропорции и симетрия, а графичните програми - върху алгоритми.
БИОЛОГИЯ
Няма нужда да обясняваме колко е важна анатомията и колко вдъхновяваща е природата за всеки художник. Прекрасен пример за симбиозата между наука и изкуство отново е Леонардо да Винчи. През 15 в. той задълбочено изучава анатомията, като прави дисекции на хора и животни.
Открива революционен метод за разрязване на черепа, чрез който се виждат кухините му, и за първи път в историята изобразява челните синуси правилно. Рисунките му на човешки мускули са енциклопедични, а има и над 500 скици с изследвания на крилата и полета на птиците. Благодарение на тях той създава делтапланера.
Представител на холандската златна школа, за когото анатомията също няма тайни, е Рембранд ван Рейн. Той демонстрира възхищението си към лекарската професия с картината „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Рембранд винаги лично присъства на лекциите на гилдията на хирурзите в Амстердам, които се провеждат веднъж годишно.
В художественото образование Анатомията е един от най-важните предмети, който присъства от първия до последния курс на обучение.
ФИЗИКА
Дотук забелязваме, че повечето големи художници са и учени. Тази тенденция е определяща за Ренесанса и отново ще използваме Леонардо с няколко примера от неговия труд:
В своите дневници той изследва математическите зависимости в оптиката и описва как светлинните лъчи падат върху роговицата на окото. Вследствие на тези експерименти открива как да създаде илюзия за перспектива в картините си.
Прилагайки физичните закони, освен делтапланера, Леонардо измисля парашута.
Той прави скици и на летателен апарат, задвижван от въртящ се винт, който се смята за първообраз на хеликоптера.
Леонардо измисля и механизъм за защита на крепостна стена.
✔ През 15 в. в Германия е направено друго важно откритие - изобретена е печатарската преса, която дава мощен тласък в развитието на Ренесанса и изобщо в исторически план.
ХИМИЯ
Химията е неразривно свързана с професията на художника - тя е в боите, в грундовете, лаковете, разредителите, добавките и съставките на всяка художествена смес.
Откакто свят светува всеки художник изучава първо естеството на художествените материали, а след това техниките на рисуване.
Техниката „Сфумато“ е създадена от Леонардо посредством наслояване на лакове, което придава на картината въздушна перспектива и дълбочина на фона.
Маслените бои, създадени през 12 в., са от най-прогресивните човешки изобретения и са основен фактор за развитието на изобразителното изкуство.
Химията е особено важна за реставраторите - те я изучават обстойно през целия етап на своето обучение, за да могат да съхраняват и възстановяват произведения на изкуството, стенописи, сгради, археологически находки и изобщо цялото ни историческо и културно наследство.
ИСТОРИЯ
Ако не беше учил история, Леонардо нямаше да е чувал за Аристотел и Витрувий и нямаше да измисли „Златното сечение“.
Знанията и богатата култура изграждат личността и засилват въображението не само на твореца.
Колкото по-широко скроен е човек, толкова по-голяма следа оставя след себе си.
„История на изкуството“ е един от най-важните предмети в Художествените академии, а от специалността „Изкуствознание“ излизат художествени критици и аналитици, научни изследователи, експерти по визуални изкуства, куратори, галеристи и мн. др.
А както сами се сещате, без познания по история тази презентация нямаше да е възможна.
ГЕОГРАФИЯ
В средните векове географските карти се превръщат в истински произведения на изкуството.
Картографията има огромно значение за Великите географски открития и благодарение на нея сме придобили реална представа как изглежда нашето земно кълбо.
Това нямаше да е възможно без добрите художници, тяхната любознателност и креативност.
Картографията е колкото изкуство, толкова и наука.
Ще се изненадате как географските признаци оказват влияние върху изкуството, културата и архитектурата. Огромна е разликата в развитието на отделните народи според климатичните условия, природните ресурси, селското стопанство, икономиката, демографията, религията - те определят не само социалния статус, но и характера на дадена нация.
Например, през Бронзовата епоха в Египет са строили гигантски пищни пирамиди, а в Англия са редили Стоунхендж (ок. 2600 г. пр. н. е.).
Колкото по-голям е икономическият възход на една държава, толкова по-голям е подемът в културата и изкуството ѝ.
Самият почерк на отделните нации и култури е различен, а произведенията им контрастират помежду си.
Ето един ярък пример за разликите в изразяването спрямо географската ширина. Историческият момент отново е Ренесанса:
✔ Италианците с гореща южняшка кръв разкриват красотата на човешкото тяло и божественото начало. За тях пространствата и материята нямат граници - творят на огромни площи и овладяват до съвършенство дори камъка, за да възпроизведат топлината на плътта.
Освен че е магически скулптор, Микеланджело Буонароти изрисува Сикстинската капела:
Сандро Ботичели остава в историята с „Раждането на Венера“ - приказна, романтична, изящна и нежна:
Това взаимодействие се нарича ИЛЮСТРАЦИЯ.
Запленен от историята в романа, френският художник идва в България и пътешества из местата, където се развива действието в книгата.
(Така прави и Карл Май в залеза на живота си, след като отдавна е написал приключенските си романи - заминава за Америка и обикаля Дивия Запад по стъпките на Винету и Олд Шетърхенд.)
„Под игото“ е най-превежданата българска книга, а Европа и светът са на колене пред творчеството на Вазов.
Повечето български публицисти след Освобождението са притежавали множество таланти - всички са били високо образовани, предимно в чужбина. Умеели са да пишат, да рисуват, издавали са вестници. Те полагат основите на българската журналистика.
Един от най-светлите им представители е Гео Милев - иновативен, гражданин на света, гений, мъченик на своето време.
Той постига истинско чудо - за първи път в новата ни история световно течение в изкуството навлиза едновременно и в България. Това е експресионизмът.
Гео Милев е брилянтен рисувач и поет. Негови са думите „Глас народен, глас Божи“.
Владимир Димитров-Майстора е едно от националните ни богатства. Извънземен рисувач, който чрез самобитен колорит създава многопластови форми и овладява светлината.
Творчеството му е прелюдия към символизма по нашите ширини, а на планетата Майстора няма аналог. Той също е всестранно развита личност и владее писменото слово - Майстора е първият наш военен кореспондент от Балканската война, а след това и от Първата световна война.
Любен Зидаров е класикът на българската илюстрация. Когато е 96-годишен, е избран лично от Джоан Роулинг да нарисува кориците на юбилейното издание на „Хари Потър“.
Илюстрирал е над 200 заглавия от световната литературна класика.
Самият той определя себе си така: „Благословен съм с дарбата да рисувам като дете.“
Твори до последния си дъх. Отива си от този свят на 99-годишна възраст.
ФИЛОСОФИЯ - ЕТИКА, ЕСТЕТИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ЛОГИКА
Вече споменахме древните гърци, които полагат основите на Западната цивилизация, изследвайки и намирайки връзката между математика, философия, наука и изкуства.
✔ Естетиката, като дял от философията, ни помага да различаваме субективно красивото от обективно грозното, изграждайки собствените си възприятия, ценности и вкус.
В края на 18 в. Имануел Кант развива теорията си за вкуса като сетиво, възпроизвеждащо чувства и памет, което се подхранва от познанието, въображението и духа. Това означава, че дори човек да не притежава умението да твори, може да бъде ценител, чиито сетивност, интелект и опит му позволяват да достигне онова състояние на ума, в което да изпитва истинско удоволствие от видяното или чутото.
Вкусът се възпитава с култура, информираност и самоусъвършенстване.
✔ Миналият век е белязан от революция в изобразителното изкуство, която се изразява в разбиване на класическата форма и поява на множество авангардни течения.
Това се дължи на факта, че художниците вече са овладели до съвършенство натурата - перспектива, анатомия и техники, и затова имат нужда от стъпка напред и поглед отвъд рамките на класицизма. Така се появяват експресионизмът, кубизмът, абстракционизмът, сюрреализмът, поп артът и т.н.
Обикновено човек без естетически познания е склонен да каже „Какво толкова им харесват на Пикасо, Матис и Кандински - та те не могат да рисуват!?“
Но истината е съвсем друга - развитието на тяхното творчество се дължи именно на пренасищането, довело до самоусъвършенстване, иновативност и нови измерения на въображението.
Ето как се променят женските образи в творчеството на Пикасо през годините:
А ето как Пикасо вижда себе си през различните периоди на своето творчество:
През 20-те години на миналия век Пикасо живее със Салвадор Дали в Париж.
Далѝ също е пример за космополитна личност, която разчупва всички норми.
С режисьора Луис Бунюел прави филма „Андалуското куче“, посветен на обсесиите и ирационалните блянове, като не използват нито една логична асоциация.
След премиерата на филма през 1929 г. Дали е приет в Кръга на сюрреалистите.
В практиката на съвременния художник има два аспекта:
✔ Произведенията, които изискват ангажираност да бъдат забелязани - живопис (трябва да отидеш на изложба), литературно оформление (трябва да си купиш книга), сценография (трябва да отидеш на театър или опера), повечето пластични изкуства, с изключение на паметниците (отново трябва да се поинтересуваш, за да ги видиш).
✔ Вторият аспект са произведенията, които ни се набиват в очите постоянно - обликът на продуктите, които се рекламират и масово използваме в консуматорското ни общество, и разпознавателните знаци в заобикалящата ни среда, които често са лице на компании и институции, определящи начина ни живот. Това са произведенията на графичния дизайн.
Днес успехът на твореца и неговите произведения зависи от маркетинга, който движи процесите.
А той включва какво?
Статиситка, логика, психология и аналитична мисъл.
В епохата, в която човечеството достига най-бързия си технологичен прогрес
ГРАФИЧНИЯТ ДИЗАЙН Е НАЙ-ПРЕКИЯТ И ПРАКТИЧЕН НАЧИН ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ, с който художникът стига до масовата публика.
Графичният дизайн връща професията „Художник“ към нейните корени - стилизиране на формите и превръщане на рисунките в пиктограми и букви.
Именно това представляват запазените знаци.
Графичният дизайнер разбива формата, вкарва я в геометрия и я опростява - същото, което е правел Пикасо преди технологиите.
Вече виждате колко ОТГОВОРНА И ВАЖНА Е ПРОФЕСИЯТА НА ХУДОЖНИКА.
Просперитетът на едно общество се измерва най-точно спрямо нивото на неговите изкуство и култура. Ако те са в застой, а обществото няма интерес към тях, значи то е в дупка.
Основните показатели за развито общество са:
✔ Активно и добро образование;
✔ Опазване и съхраняване на материалното и нематериално културно наследство;
✔ Създаване на качествено и иновативно изкуство, с което да се гордее пред света;
✔ Уважение към природата, любознателност и свободно време;
✔ Добър вкус у човека и естетика в заобикалящата го среда.
