Професия "Художник"

През последните години бях поканена няколко пъти в различни училища да изнеса урок по кариерно ориентиране на ученици в гимназиален етап.

Спретнах презентация, която хем ориентира самата мен в това, което искам да им кажа, хем онагледява посланието, което им отправям на достъпен език. 

Дано да съм полезна на някой неориентиран тийнейджър, като дословно качвам това в пространството:

Професията на художника е НЕУМОРЕН ТРУД И ПОСТОЯННО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.

Креативността, творчеството и красотата движат света напред, а изобразителното изкуство е в основата на еволюцията. 
Вижте защо:

✔ Преди да започне да пише, праисторическият човек е общувал чрез рисунки. Така си е спестявал усилието да помни. Неандерталецът е разказвал живота си и е предавал знания чрез пещерни изложби, а усъвършенстването и стилизирането на формите през хилядолетията превръщат рисунките първо в пиктограми и символи, а след това - в букви. 

Около 12 в. пр. н. е. в Близкия изток финикийците първи създават знаци, с които изразяват позвукова система за съгласните, за да улеснят търговската си дейност. Оттам произлиза нарицателното „финикийски знаци“ за парите.
Първата истинска азбука, която въвежда и гласните, е гръцката, съставена четири века по-късно - около 8 в. пр. н. е.

Дотук става ясно, че от рисунката произхожда писменото слово.

Разбираме, колко силна е връзката между изобразителното изкуство, писмеността, историята и дори търговията. Сега ще я свържем и с всички останали области от нашия живот:

МАТЕМАТИКА

Споменахме древните гърци и тяхната азбука. Едно от най-важните ѝ приложения е във формулите, които изразяват основните връзки в математиката.

Древна Гърция е родина на науката, философията, архитектурата и политиката, върху които се гради Западната цивилизация. 

През 6 в. пр. н. е. Питагор обвързва математиката с астрономията, философията и изкуствата. Той открива математика в музиката, като установява, че най-хармоничните звуци се издават от струни с дължина, пропорционална на цели числа като 1/2, 2/3 и 3/4, и свързва тези съотношения с интервалите на музикалната гама - октава, квинта, четвъртина. 

Нотите и нотописът са измислени чак през 11 в. в Италия, отново чрез математически способ, който показва времетраенето и височината на тоновете и паузите между тях. Нотите се групират в системи - пентатоника от 5 тона, хептатоника от 7 тона и т.н.

Виктор Юго казва, че човек владее три ключа, които му откриват Света - цифрите, буквите и нотите.

През 4 в. пр. н. е. Бащата на науката Аристотел поставя математиката в основата на изобразителното изкуство, защото то пресъздава перспектива, пропорции и симетрия. Твърди се, че той първи изследва пропорциите в човешкото тяло, като разпъва фигура в квадрат.

Векове по-късно Леонардо да Винчи използва неговия труд и разработките на италианския архитект Витрувий и добавя към квадрата кръг. Така разбира, че пъпът на мъжа съвпада с центъра на кръга, а гениталиите му - с центъра на квадрата.
Кръщава това изследване „Витрувиански човек“ и въвежда термина „Златно сечение“. 

Пример за математика в изобразителното изкуство е авангардният художник Христо Явашев - Кристо, който опакова сгради, мостове и дори цели острови. Той е революционер в съвременното световно изкуство, защото освен че е брилянтен рисувач, има инженерна мисъл.

✔ Печатната графика също не може без математика - в печатните издания информацията се излива в т.нар. „колони“ по вертикала - в книгите и хартиените издания те се измерват в мм, а в онлайн платформите - в пиксели. Спрямо ширината на колоните и кегела на буквите се определя обемът на съдържанието, както и големината и броя на изображенията в макета на страницата.

✔ Графичният дизайн лежи върху пропорции и симетрия, а графичните програми - върху алгоритми.

БИОЛОГИЯ

Няма нужда да обясняваме колко е важна анатомията и колко вдъхновяваща е природата за всеки художник. Прекрасен пример за симбиозата между наука и изкуство отново е Леонардо да Винчи. През 15 в. той задълбочено изучава анатомията, като прави дисекции на хора и животни.
Открива революционен метод за разрязване на черепа, чрез който се виждат кухините му, и за първи път в историята изобразява челните синуси правилно. Рисунките му на човешки мускули са енциклопедични, а има и над 500 скици с изследвания на крилата и полета на птиците. Благодарение на тях той създава делтапланера.

Представител на холандската златна школа, за когото анатомията също няма тайни, е Рембранд ван Рейн. Той демонстрира възхищението си към лекарската професия с картината „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Рембранд винаги лично присъства на лекциите на гилдията на хирурзите в Амстердам, които се провеждат веднъж годишно.

В художественото образование Анатомията е един от най-важните предмети, който присъства от първия до последния курс на обучение.

ФИЗИКА

Дотук забелязваме, че повечето големи художници са и учени. Тази тенденция е определяща за Ренесанса и отново ще използваме Леонардо с няколко примера от неговия труд:

В своите дневници той изследва математическите зависимости в оптиката и описва как светлинните лъчи падат върху роговицата на окото. Вследствие на тези експерименти открива как да създаде илюзия за перспектива в картините си.

Прилагайки физичните закони, освен делтапланера, Леонардо измисля парашута.
Той прави скици и на летателен апарат, задвижван от въртящ се винт, който се смята за първообраз на хеликоптера.

Леонардо измисля и механизъм за защита на крепостна стена.

✔ През 15 в. в Германия е направено друго важно откритие - изобретена е печатарската преса, която дава мощен тласък в развитието на Ренесанса и изобщо в исторически план.

ХИМИЯ

Химията е неразривно свързана с професията на художника - тя е в боите, в грундовете, лаковете, разредителите, добавките и съставките на всяка художествена смес.

Откакто свят светува всеки художник изучава първо естеството на художествените материали, а след това техниките на рисуване. 

Техниката „Сфумато“ е създадена от Леонардо посредством наслояване на лакове, което придава на картината въздушна перспектива и дълбочина на фона. 

Маслените бои, създадени през 12 в., са от най-прогресивните човешки изобретения и са основен фактор за развитието на изобразителното изкуство.

Химията е особено важна за реставраторите - те я изучават обстойно през целия етап на своето обучение, за да могат да съхраняват и възстановяват произведения на изкуството, стенописи, сгради, археологически находки и изобщо цялото ни историческо и културно наследство.

ИСТОРИЯ

Ако не беше учил история, Леонардо нямаше да е чувал за Аристотел и Витрувий и нямаше да измисли „Златното сечение“. 

Знанията и богатата култура изграждат личността и засилват въображението не само на твореца.
Колкото по-широко скроен е човек, толкова по-голяма следа оставя след себе си.

„История на изкуството“ е един от най-важните предмети в Художествените академии, а от специалността „Изкуствознание“ излизат художествени критици и аналитици, научни изследователи, експерти по визуални изкуства, куратори, галеристи и мн. др.
А както сами се сещате, без познания по история тази презентация нямаше да е възможна.

ГЕОГРАФИЯ

В средните векове географските карти се превръщат в истински произведения на изкуството.

Картографията има огромно значение за Великите географски открития и благодарение на нея сме придобили реална представа как изглежда нашето земно кълбо. 

Това нямаше да е възможно без добрите художници, тяхната любознателност и креативност.

Картографията е колкото изкуство, толкова и наука.

Ще се изненадате как географските признаци оказват влияние върху изкуството, културата и архитектурата. Огромна е разликата в развитието на отделните народи според климатичните условия, природните ресурси, селското стопанство, икономиката, демографията, религията - те определят не само социалния статус, но и характера на дадена нация. 

Например, през Бронзовата епоха в Египет са строили гигантски пищни пирамиди, а в Англия са редили Стоунхендж (ок. 2600 г. пр. н. е.).

Колкото по-голям е икономическият възход на една държава, толкова по-голям е подемът в културата и изкуството ѝ. 

Самият почерк на отделните нации и култури е различен, а произведенията им контрастират помежду си.
Ето един ярък пример за разликите в изразяването спрямо географската ширина. Историческият момент отново е Ренесанса:

✔ Италианците с гореща южняшка кръв разкриват красотата на човешкото тяло и божественото начало. За тях пространствата и материята нямат граници - творят на огромни площи и овладяват до съвършенство дори камъка, за да възпроизведат топлината на плътта. 

Освен че е магически скулптор, Микеланджело Буонароти изрисува Сикстинската капела:

Сандро Ботичели остава в историята с „Раждането на Венера“ - приказна, романтична, изящна и нежна:

✔ В същото време най-емблематичният представител на Северния ренесанс - холандският гений Йеронимус Бош, изобразява нещата по съвсем друг начин:

Бош поставя основите на течението „Малки холандци“, което става емблема на холандския Златен век в изобразителното изкуство. (16 в.)

ЛИТЕРАТУРА

Няма по-голяма симбиоза от тази между изобразителното изкуство и литературата.
Това взаимодействие се нарича ИЛЮСТРАЦИЯ.

Илюстрацията е пътуване във времето. Но освен да пресъздава миналото, тя може да ни визуализира и бъдещето.

Неразривната връзка между художника и писменото слово ще разгледаме в няколко примера от българското изкуство:

През 60-те години на миналия век френският художник Жак Наре рисува комикс по сюжета на „Под игото“. За французите вазовият роман се превръща в еквивалент на „Тримата мускетари“, комиксът става по-култов дори от „Рахан“, а Бойчо Огнянов - по-любим от д'Артанян.

Запленен от историята в романа, френският художник идва в България и пътешества из местата, където се развива действието в книгата.
(Така прави и Карл Май в залеза на живота си, след като отдавна е написал приключенските си романи - заминава за Америка и обикаля Дивия Запад по стъпките на Винету и Олд Шетърхенд.)

„Под игото“ е най-превежданата българска книга, а Европа и светът са на колене пред творчеството на Вазов.

Повечето български публицисти след Освобождението са притежавали множество таланти - всички са били високо образовани, предимно в чужбина. Умеели са да пишат, да рисуват, издавали са вестници. Те полагат основите на българската журналистика. 

Един от най-светлите им представители е Гео Милев - иновативен, гражданин на света, гений, мъченик на своето време.
Той постига истинско чудо - за първи път в новата ни история световно течение в изкуството навлиза едновременно и в България. Това е експресионизмът.
Гео Милев е брилянтен рисувач и поет. Негови са думите „Глас народен, глас Божи“.

Владимир Димитров-Майстора е едно от националните ни богатства. Извънземен рисувач, който чрез самобитен колорит създава многопластови форми и овладява светлината. 

Творчеството му е прелюдия към символизма по нашите ширини, а на планетата Майстора няма аналог. Той също е всестранно развита личност и владее писменото слово - Майстора е първият наш военен кореспондент от Балканската война, а след това и от Първата световна война.

Любен Зидаров е класикът на българската илюстрация. Когато е 96-годишен, е избран лично от Джоан Роулинг да нарисува кориците на юбилейното издание на „Хари Потър“. 

Илюстрирал е над 200 заглавия от световната литературна класика.
Самият той определя себе си така: „Благословен съм с дарбата да рисувам като дете.“

Твори до последния си дъх. Отива си от този свят на 99-годишна възраст.

ФИЛОСОФИЯ - ЕТИКА, ЕСТЕТИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ЛОГИКА

Вече споменахме древните гърци, които полагат основите на Западната цивилизация, изследвайки и намирайки връзката между математика, философия, наука и изкуства. 

✔ Естетиката, като дял от философията, ни помага да различаваме субективно красивото от обективно грозното, изграждайки собствените си възприятия, ценности и вкус. 

В края на 18 в. Имануел Кант развива теорията си за вкуса като сетиво, възпроизвеждащо чувства и памет, което се подхранва от познанието, въображението и духа. Това означава, че дори човек да не притежава умението да твори, може да бъде ценител, чиито сетивност, интелект и опит му позволяват да достигне онова състояние на ума, в което да изпитва истинско удоволствие от видяното или чутото. 

Вкусът се възпитава с култура, информираност и самоусъвършенстване. 

✔ Миналият век е белязан от революция в изобразителното изкуство, която се изразява в разбиване на класическата форма и поява на множество авангардни течения.

Това се дължи на факта, че художниците вече са овладели до съвършенство натурата - перспектива, анатомия и техники, и затова имат нужда от стъпка напред и поглед отвъд рамките на класицизма. Така се появяват експресионизмът, кубизмът, абстракционизмът, сюрреализмът, поп артът и т.н.

Обикновено човек без естетически познания е склонен да каже „Какво толкова им харесват на Пикасо, Матис и Кандински - та те не могат да рисуват!?“

Но истината е съвсем друга - развитието на тяхното творчество се дължи именно на пренасищането, довело до самоусъвършенстване, иновативност и нови измерения на въображението.

Ето как се променят женските образи в творчеството на Пикасо през годините: 

А ето как Пикасо вижда себе си през различните периоди на своето творчество:

През 20-те години на миналия век Пикасо живее със Салвадор Дали в Париж.

Далѝ също е пример за космополитна личност, която разчупва всички норми.
С режисьора Луис Бунюел прави филма „Андалуското куче“, посветен на обсесиите и ирационалните блянове, като не използват нито една логична асоциация. 

След премиерата на филма през 1929 г. Дали е приет в Кръга на сюрреалистите.

В практиката на съвременния художник има два аспекта:

✔ Произведенията, които изискват ангажираност да бъдат забелязани - живопис (трябва да отидеш на изложба), литературно оформление (трябва да си купиш книга), сценография (трябва да отидеш на театър или опера), повечето пластични изкуства, с изключение на паметниците (отново трябва да се поинтересуваш, за да ги видиш).

✔ Вторият аспект са произведенията, които ни се набиват в очите постоянно - обликът на продуктите, които се рекламират и масово използваме в консуматорското ни общество, и разпознавателните знаци в заобикалящата ни среда, които често са лице на компании и институции, определящи начина ни живот. Това са произведенията на графичния дизайн.

Днес успехът на твореца и неговите произведения зависи от маркетинга, който движи процесите.
А той включва какво?

Статиситка, логика, психология и аналитична мисъл.

В епохата, в която човечеството достига най-бързия си технологичен прогрес

ГРАФИЧНИЯТ ДИЗАЙН Е НАЙ-ПРЕКИЯТ И ПРАКТИЧЕН НАЧИН ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ, с който художникът стига до масовата публика.

Графичният дизайн връща професията „Художник“ към нейните корени - стилизиране на формите и превръщане на рисунките в пиктограми и букви. 

Именно това представляват запазените знаци.

Графичният дизайнер разбива формата, вкарва я в геометрия и я опростява - същото, което е правел Пикасо преди технологиите.

Вече виждате колко ОТГОВОРНА И ВАЖНА Е ПРОФЕСИЯТА НА ХУДОЖНИКА.

Просперитетът на едно общество се измерва най-точно спрямо нивото на неговите изкуство и култура. Ако те са в застой, а обществото няма интерес към тях, значи то е в дупка.

Основните показатели за развито общество са:

✔ Активно и добро образование;

✔ Опазване и съхраняване на материалното и нематериално културно наследство;

✔ Създаване на качествено и иновативно изкуство, с което да се гордее пред света;

✔ Уважение към природата, любознателност и свободно време;

✔ Добър вкус у човека и естетика в заобикалящата го среда.

Чекмеджета

В чекмеджетата на подсъзнанието си съм събрала някои впечатляващи послания, които отвреме навреме самички се отключват и не ми позволяват да ги забравя. Скоро по някакъв повод се сетих за репликата на Фройд:

"Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията."

И си дадох сметка, че тези послания несъзнателно са оформили поведението ми. Например, това с ругаенето го следвам стриктно, за да живея като достойна дъщеря на цивилизацията.

Концепцията за справедливост е в основата на написаното от апостол Матей в неговото евангелие:

"Не съдете, за да не бъдете съдени."

А отлъченият от църквата Николай Райнов е съвсем лаконичен:

"Няма религия, по-висока от Истината."

Американският и по-откачен Николай Райнов се казва Гор Видал и прави безпощадна дисекция на религиозните догми в "На живо от Голгота" и "Сътворението", а сектанството разпердушинва чрез будизма в "Калки". Той казва:

"Глупостта на умния винаги е по-голяма от тази на тъпака."

И тъй като "Истината" напоследък се превръща в абстрактно понятие, често се сещам за старата английска пословица, присвоена от Самюел Джонсън:

„Пътят към ада е постлан с добри намерения.“

Отново Фройд пророчески формулира съвременния свят:

"Прогресът върви ръка за ръка с варварството."

Това кредо е разработено от Саймък в "Градът", а Азимов го обяснява така:

"Науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост."

💛 Ето и съдържанието на няколко весели чекмеджета, които се отварят най-често и ми оправят живота:

Според Хегел "Щастлив е този, чието битие съответства на неговия характер."

Два века по-късно Джим Морисън добавя:

"Най-важният вид свобода е да бъдеш това, което си."

А Атанас Буров направо избива рибата:

"В историята влизат само онези, които не са на заплата."

💛 В своята пънк поезия "Контрол" описват с инфарктна точност нашата народопсихология:

"Ние сме велика нация - кисело млеко́, секс и демокрация."

"Имаме пътища, имаме цели, но само вкъщи сме силни и смели."

А за гражданската активност пеят:

"Спи спокойно, моя малка, тиха революция. Бялата ти риза отново е цялата разкъсана."

Но ако върху тяхната поезия приложим Фройд, Райнов, Видал и Азимов, имаме шанс да обърнем историята.

Следвайте ме за още духовни рецепти и не забравяйте да ругаете.

 

Ахтополска одисея

Не бях ходила в Ахтопол повече от 15 години. Последно пребивавах в бунгалата на артистите - мърлява база с общи тоалетни и бани, но пък бяхме млади, луди и изобщо не ни пукаше. 

Веднъж се събрахме толкова гигантска банда, че се чудехме в какво да си нарежем салатата. И тогава точно като по поръчка случайно открих под леглото леген и възкликнах гордо "Еврика!". Поизплакнахме го и накълцахме доматите и краставиците в него. Докато си хапваме, покрай нас мина шефът на бунгалата - пенсионираният осветител Фико от Театъра на Армията, който се ококори: "Вие луди ли сте, бе?! Тоя леген съм го сложил, за да пикаят хората нощем в него!" 

Емблематичната ни явка беше Метълското в началото на главната улица, а навръх плажа кротуваше другата класика - "Цунами". 

Навсякъде кипеше живот и шарения.

Тази година импровизирано се хвърлихме в ново ахтополско приключение и аз нямах търпение да видя пак доброто старо градче. Инкачу и Сашока досега не бяха ходили на черноморски къмпинг и представата им за такова място се изчерпваше до китния Арменистис.

С приятели наехме реновирани бунгала с пълен пансион точно над плажа, като до последния миг нито аз, нито Марти бяхме запомнили за колко дена и къде точно отиваме. Като пристигнахме се оказа, че сме предплатили една нощувка повече.

Но едно по едно...

Още с влизането в Ахтопол по пряката вляво след табелата, еуфорията на всички секна от поразяващата гледка.

Ако навремето ми се е струвало непретенциозно и неподдържано, сега усетих тихия чар на Припят.

Инкачу и Сашока се залепиха за прозорците на колата и безмълвно зяпнаха в неприкрит ужас. 

Открихме нашата база, изглеждаща на пръв поглед прилично на общия фон. Посрещна ни мургава дама, която директно ни вкара за късен обяд в разпадаща се соцстолова́, понеже шефчето го нямало да ни даде ключа от бунгалото. Озовахме се в широко помещение, отрупано със стари маси, облицовано с древна ламперия и две гишета - от едното взимаш таблите с храна, а на другото ги връщаш. От първото гише се подаде мощна зачервена готвачка с шапчица, която ни проведе военен инструктаж за закуската, обяда и вечерята по часове и минути. Сашока и Инкачу вече почти плачеха от отчаяние, но ние с Марти се държахме мъжки и почти козирувахме. 

И тук дойде първата приятна изненада - ако във Варна ядат пържола за 160 кинта, ние се сдобихме без пари с таратор, промишлено количество разкошна мусака и ябълки, и даже не успяхме да се справим с тях. Оттам нататък се започна неравна борба с храната, а през последните дни се чувствахме толкова безпомощни от преяждане, че често не взимахме полагащото ни се, което пък предизвикваше готвачката да ни мъмри, размахвайки черпака.

Но да се върна на пристигането.

Сдобихме се с ключа от бунгалото и се намерихме пред боядисана в бяло къщурка с голяма веранда, масичка и столчета под дълбока смокинова сянка. Физиономиите на децата светнаха. Но щом влезнахме, ченетата ни увиснаха отново. Реновирането на бунгалата явно се бе случило преди години, защото пред нас зейнаха напукани плочки, цепки по ъглите с пряка видимост към външния свят, разнебитени мебели, впоследствие установихме, че лампите в стаята на децата и коридора не светят, душът заяжда, а в редките случаи, когато проработва, водата бие в мивката на свръхтесничката баня и къпането се оказа истинска гимнастика. 

В хола зад допотопния телевизор с непрогледен от бърсане с мръсен парцал екран, обитаваше колония дългокраки паяци, натрупали солидно количество жертви в подножието на дебелите си мрежи и само дето не ни поискаха заплата.

Шкафът под мивката в кухнята бе закован и не се отваряше, но пък матраците бяха удобни, с чисти чаршафи.

Ако до този миг децата бяха шокирани, сега вече усетих, че са на ръба на травма за цял живот. Хубавото е, че с топването в морето започнаха да се възстановяват, а до края на почивката вече спокойно съжителстваха с щипалките, паяците и останалата членестонога фауна, а бунгалото се превърна в нашата си кочинка.

Преди да приключа с оплакванията и да премина към веселата част, само още няколко снимки като апогей на възмущението ми - пътят от бунгалата към сърцето на Ахтопол. Ей така, просто за информация какво представлява българско курортно селище и защо хората избягват да летуват у нас:

Бай Булгар е толкова прост, че боклуците му са навсякъде - където му свърши пиенето, там си изхвърля шибаното шише. Ахтопол е заринат с боклуци, включително едрогабаритни отпадъци, някои от които изглежда че се трупат отдавна, без да се събират.

По тези стълби навремето слизахме от бунгалата на артистите към плажа. Тогава си бяха прилични, а под тях имаше две будки - една за вестници и плажни атрибути, където надуваха пояси, и една за закуски и...спагети с кетчуп. Сега тези неща се бяха стопили до ръждясали колци сред шубраци и боклуци, а атрофиралите стълби изискваха специални двигателни умения.

В самия Ахтопол не съм правила снимки, защото не знаех къде ми е телефонът, само ще спомена, че имаше магазин за плажни кърпи с ликовете на Путин, Хитлер и Тодор Живков, които бяха опнати насред улицата.

А сега хубавото! Плажът се простираше на 3 минути от базата. В съседното семейно бунгало бяха добрите стари Денчеви, с които сме като дупе и гащи, само не сме се разбрали кой е дупето и кой - гащите. А в съседния къмпинг - добрите млади Белишка и Коки, с които се движехме заедно напът към морето и висяхме няколко часа в задръстване на "Тракия" заради запален тир с лепило. За щастие нищо не подишахме, защото ни отклониха. 

По пътя към плажа, на втората минута от излизането от базата и една минута преди да стигнем до пясъка, в чудни караванки сред боровата гора се помещаваха Пешо и Миленка, които си дойдоха от Лондон за морето, и лудото Коле, което когато не нощуваше в палатката до тях, му отстъпвахме Волвото до нас. На плажа ни чакаше компания от Пловдивския театър, до чиято тента опъвахме нашата и купонът стартираше още от сутринта. Майните бяха две семейства с петима тийнейджъри и две кучета, съответно Сашока, Добчо от Денчевите и Камен от Пешовите сформираха такава зверска банда с останалите, че нощем се прибираха към 2,30 след странстване из Ахтопол. Инкачу и пешовата Савина станаха сиамски близнаци и по неведоми пътища се прекръстиха на Софи и Пенчето. Лудница, ви казвам!

Вечер се събирахме или в шатрата с дървени маси до нашето бунгало, или долу в гората при Пешови. Усетихме се, че можем да взимаме излишните порции и да ги разполагаме като красиво и вкусно мезе за всички. В един момент се сприятелихме и с готвачката в старанието си да я умилостивим за пропуснатите посещения, а когато веднъж сърдечно я похвалих, че готви толкова добре, че трябва да се запише за Hell's Kitchen, а и търсят такъв типаж, тя ми отговори: 

- Аааа, не е за мене. Оня много вика и ше се наложи да го бия.

Почивката ни беше разкошна, а изводът е, че не е важно къде си, важно е с кого си.

Чудехме се, колко ли е бил красив Ахтопол по времето, когато са строени тези бунгала, когато са били новички сред спретнати алеи и красива зеленина, когато е било грехота да си изхвърлиш боклуците на чисто и устроено място... Сърцето ми се къса, че занемаряваме и изоставяме такова богатство.

И за финал - атракцията на плажа! Атлетичен, симпатичен младеж, център на компания от пищни мадами. С Кокича не се сдържахме и го помолихме да снимаме татуса му под предлог, че е много добра изработка. Момчето се поласка и гордо се изпружи, а на нас ни беше хем смешно, хем тъжно: